Институцията омбудсман в държавите от Европейския съюз

Съществуват два подхода при изграждането на нормативната уредба на омбудсмана в държавите-членки на Европейския съюз. Съгласно първия подход ( Австрия, Германия, Дания, Ирландия, Испания, Португалия, Финландия, Холандия, Швеция) конституционни норми предвиждат учредяването на институцията омбудсман. Преобладаващо конституциите на посочените държави съдържат само основните характеристики на омбудсмана. Подробният нормативен режим на тази институция се регламентира чрез специален закон. Другият подход е свързан приемането на специален закон, уреждащ институцията, без тя да е конституционно регламентирана (Белгия, Великобритания, Гърция, Италия).

1. www.anticorruption.bg/ombudsman/

2. www1.parliament.bg/students/Ombudsman1.htm

3.Лекционен курс Сравнителна европейска публична администрация доц. д-р М. Славова

В своя класически вид институцията омбудсман представлява конституционен или извън конституционен орган, който е оправомощен от парламента да бъде пазител на правата на гражданите срещу произволни действия на държавната администрация. Общото правило е, че омбудсманът се избира от парламента на съответната държава, а не от орган на изпълнителната власт.

В повечето закони уреждащи институцията на омбудсмана, се предвиждат сходни изисквания за лицето, което може да бъде избрано или назначено за омбудсман. Кандидатът трябва да е гражданин на съответната държава, да не е осъждан и/или лишаван от граждански и политически права, да има висше образование, да има опит не по-малко от 5 години в областта на правото или в социалната сфера, да се ползва с добро име в обществото, да е навършил определена възраст.

Като цяло в държавите омбудсманът разполага с правомощия да разглежда подадени до него жалби, включително и от чужди граждани, и да извършва разследване във връзка с тях; да отправя предложения и препоръки до наблюдаваните институции за зачитане на правата и свободите на частни лица, както и за отстраняване на последиците от накърняване на определени права и свободи; да посредничи между наблюдаваните институции и засегнатите лица; да иска и получава навременна, пълна, точна и ясна информация от всички наблюдавани институции; да има пряк достъп до наблюдаваните институции; да изразява мнение и да го прави публично достояние по случая, с който е сезиран; да уведомява органите на прокуратурата, когато в резултат на своите наблюдения и проверки установи, че има данни за извършено престъпление; да подготвя и внася ежегодно доклад в парламента; да подготвя специални отчети, когато счете за необходимо; да информира парламента за някои особени случаи на незачитане и накърняване на права.