Институционална история

От досегашните ни лекционни занимания се налагат най-малко два общи извода. Първият е, че търсенето на елемент (със свойствата на атома в молекулите), който самостоятелно или в комбинации универсално да отразява многообразието в Обществото (обществата) не открива път към недвусмислени теоретични построения. Вторият е, че усложняването на този теоретичен порок чрез въвеждане на структури и взаимоотношения (на избрани "атоми") означава да мултиплицираме грешката, независимо, че нерядко изводите видимо съвпадат с определена обществена практика.

Избраното сравнение за атомите и молекулите (понятия, отделящи микро от макро космоса) не е случайно, защото те са символи на недвусмислената многовариантна подреденост. Отдавна е известно, че типологията в микросвета е опосредстван вариант на отношения в макросвета. В противен случай не бихме имали нито една лема или аксиома, на която изобщо да се градят каквито и да било построения. Ако атомите са, фигуративно казано, обществата (преминати или съществуващи), а молекулата - Обществото изобщо, да не забравяме, че атомите са различни, не са неделими, а в комбинация изграждат различни по характер молекули. От определена гледна точка макровселената се оглежда в микросвета, т.е. те са подобни. Тази поредна скоба я отваряме, не за да се търсят преки пътища за пренасяне на идеи или създаване видимост за разрешаване на проблеми, използвайки резултати от една област на познанието в друга, а само за да въведем понятието вариантност като основополагащо, дори за "познати" парадигмални действителности.

Струва ни се, че значителна част от трудностите в споменатите до сега противоречиви подходи към Обществото се разрешават от Общата теория на системите (ОТС). Началото й можем да търсим в Хегел (разработил на база на диалектиката класификация на системите, характеризирани по показателя "цялост"), на Маркс и Енгелс (разглеждащи обществото от системен порядък), на австрийския биолог Л. Берталанфи (изложил през 30-те години за първи път ОТС), на Ф. Масарик, К. Боулдинг, Р. Акоф , Стафърд Бир, Б. Малиновски, К. Леви-Строс и т.н.

Ключов момент в създаването на обща система от познавателни средства за изследване на сложноорганизираните обекти е решаването на проблема за анализа и синтеза и взаимодействието между тези подходи в изследванията. Без да отричаме приносите на мнозина, необходимо e да се споменат заслугите на младия Маркс. С "Капиталът" той демонстрира принципно нова изследователска стратегия на структурно разчленяване на сложното цяло на съставящите го елементи с последващ техен синтез, при максимално отчитане ефекта от взаимодействие на частите върху цялото. В отношенията между тях в процеса на реално функциониране на системата е заложен ключа към решаване на проблема за анализа и синтеза на сложните системи.

Процесът на търсене на общи познавателни средства за изучаване на сложноорганизираните системи предполага развитие на мисълта в различни отрасли. Необходимо е разработването на системните проблеми на нивото на специални научни теории. За обществознанието това е приоритетна задача. Ако този път в естествените и биологични науки не е извървян, то вероятно и днес бихме живели в пещери.