1. Същност и характерни черти на иновацията

Известни са различни и много на брой дефиниции на иновацията. Като сложно комплексно явление тя е обект на внимание от страна на социолози, юристи, икономисти и психолози. Автори, изследвали задълбочено иновацията, стигат до извода, че всички дефиниции биха могли да се обопщят в шест групи: нова идея; подтик към нова идея; инвенция; въвеждане на инвенцията; идея различна от съществуващите форми; подстъп, който дисхармонизирас повечето то преобладаващите поведения. Общото, което обединява различните определения, е творческият характер на процеса по търсене и внедряване на новото във всички сфери и области на човешката дейност.

Най-просто казано, иновацита е нововъведение. Но тя е твърде богата по свояята същност, за да се изчерпи същността и с една дума. Ето защо по-правилно е да се говори за нея не като за едностранен, еднопосочен процес, а кото подход, който присъства в търсенето на новия елемент, в новата хипотеза, в новия продукт, в новите инвестиции и пазари. В крайна сметка, интегрираната, органична обвързаност на всички тези етапи, вои до постигане на крайната цел на фирмата.

Иновацията се различава от иновационния процес (възникване и решение на идечта за нововъведение, технически проекти и работни образци, екперементиране, усвояване и разпространяване). За нейният успех е нужна научноизследователска дейност, осигуряаща изпреварващо развитие на фирмата;производство с модерна техника; маркетинг ефикасен и адаптивен. Тази фирма, която има възможност да осигури най-ефективна работа на трите направления, може да разчита на успех в конкурентната борба.

Големите и непрекъснато нарастващи суми, давани от водещите в различните отрасли фирми, имат за цел да осигуряват плавен и бърз ход на иновацията през всичките стадии и във всичките насоки техника, административно дело, производство, технологии, маркетинг и пазари, връзки с клиентите.

Значителни разходи за обновяване на производство, продукти и т.н. правят и малките и средните фирми. Дотолкова, доколкото това за тях е въпрос ба успех в конкуренцията, те в редица случаи са по-дръзки и предприемчиви от големите комапании. Така например направеното по поръка на Администрацията за дребен бизнес в САЩ изследване, се доказва, че малките фирми създават 2,5 пъти повече нововъведения, съизмерени с броя на заетите хора; малките фирми изнасят на пазара своите нововъведения много по-бързо от големите.

В същото време подробните комплексни анализи предупреждават, че действителната значимост и принос на малките и средни фирми в иновационния процес е много по-скромен, отколкото може да си го представим от тези единични показатели.

Фирмите използват новаторството като средство, с което насоват в свой интерес измененията в стопанската дейност,Ето защо трябва да знаят и прилагат принципите на носещото успех новаторство.

1) Изменението като система осигурява благоприятни възможности за мениджъра. Питър Дракър посочва седем източника на благоприятни възможности за ново въведения.

Първата група включва четири от тях и те са в рамките на фирмата. Областита на тези четири източника са:

• Неочакваното успех, провал, събитие;

• Несъответствието между действителност и реалност;