Иновации

1. Основни позиции

През 90-те години на миналия век научно-техническия прогрес се утвърди окончателно като един от най-важните фактори на икономическото развитие и като основа за конкурентноспособността на фирмите, отраслите и националната икономика. В значителна степен той до голяма степен предопределя различията в икономическото равнище между богатите и бедните страни, явявайки се показател за жизнеспособността и ефективността на обществените институти и социално-политическите системи. Нещо повече, оформи се разбирането, че за бъдещия растеж и развитие в рамките на глобалната икономика, определяща и централна роля ще играят нововъведенията повишаващи производителността на труда и вложения капитал. В подкрепа на това са и думите на П. Дракър, че единственото нещо имащо значение (does matter) това са иновациите

В този смисъл, един от основните проблеми на българските фирми в периода на преход е тяхното ниско технологично равнище. Проблемът за иновационната активност на родните компании е актуален преди всичко поради това, че е необходимо средство за оцеляването и развитието на предприятията, както от частния, така и от държавния сектор. Заедно с това, тя е и необходимото условие за превръщането им в конкурентноспособни пазарни структури.

Иновационната активност, разбирана като степен на осъществяване на технологичните иновации в предприятията, от една страна може да се разглежда като следствие от състоянието на икономическата среда, а от друга иновациите могат да предизвикат промени в нея, и то в краткосрочен период.

На базата на емпирични проучвания може да се създаде кратка класификация на иновациите, на базата тяхното значение за предприятието: