Забравена парола?
Начало на реферати

Инфрачервени лъчи


Инфрачервени лъчи


През 1800 г. английският физик и астраном Уилям Хершел изслезвал с чувствителен термометър топлинното деиствие на отделните части от спектъра на бялата светлина и установил, че термометърат показва най-висока температура в областта след червената светлина. Това показва, че в тази невизима за човеското око област има лъчи. Те са наречени инфрачервени(подчервени) лъчи. Инфрачервените лъчи(ИЧЛ) са електромагнитни вълни с дължина на вълната от 770nm до 340n.


Инфрачервените лъчи са подчинени напълно на законите на оптиката и спадат към т.нар. оптически спектър. Те се отразяват и пречупват подобно на видимата светлина, но показват някои особености, свързани с по голямата дължина на вълната. Отразяват се много добре от среброто, медта, златото и алуминия, средно от желязото и много слабо от водата въглеводорода. Често инфрачервените лъчи носят наименованието топлинни лъчи поради силно изразения топлинен ефект.


Всички тела излъчват инфрачервени лъчи. Инфрачервеното лъчение възниква при движението на молекулите на веществата, така че по принцип всички тела, чиято температура е по висока от абсолютната нула, излъчват инфрачервени лъчи. Източниците на ИЧЛ са нагрети тела. От всички достъпни температурни светлинни източници най мощен е Слънцето. Около половината от слънчевата енергия се излъчва в инфрачервената област на спектъра, 40% във видимата област( от 0,4 до 0,7) и 10% в UV и рентгеновата област на спектъра. Трябва да се отбележи, че цялата инфрачервена радиация на Слънцето не достига до повърхността на Земята, защото при преминаване през атмосферата част от потока лъчиста енергия се поглъща и разсейва. Земната повърхност абсорбира видимата радиация от слънцето и излъчва голяма част от енергията като инфрачервени вълни обратно в атмосферата. Някои газове в атмосферата, основно водните изпарения, абсорбират това излъчване и го разпространяват във всички посоки, включително обратно към Земята. Това е така нареченият парников ефект, който поддържа атмосферата и повърхността много по топла отколкото би била без инрачервените абсорбители в атмосферата.


От изкуствените източници на инфрачервени лъчи се използват предимно температурните излъчватели на лъчиста енергия-електричните лампи с нажежаваща се волфрамова жичка, обикновената електрическа дъга и електрическата дъга с висок интензитет.

Електрическите лампи с нажежаваща се жичка се използват широко като светлинни източници и могат да служат като източници на лъчение от най-близката инфрачервена област на спектъра. За източник на лъчиста енергия в електрическата лампа се използва волфрамов проводник, нажежен до темп 2400-3000 К и поставен в стъклен балон с изтеглен въздух. Нажежената волфрамова жичка постепенно се изпарява, като покрива стените колбата с тъмен слой, който намалява енергията на лъчистия поток. Максимумът на лъчението на вакуумната електрическа лампа при температура на волфрамовата жичка Т=2500К е в областта на = 1,15 , а на газонапълнената при Т=2900К в областта на =1 .

Основен недостатък на лампите с нажежаваща се жичка като източници на инфрачервено лъчение е, че стъкленият балон на лампата не пропуска дълговълновото инфрачервено лъчение и спектърът на лампата е в областта на лъчи с дължина на вълната, по-къса от 3 .

Инфрачервени лъчи facebook image
Публикувано от: Олга

Подобни материали



Инфрачервени лъчи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.