Инфлация - същност, фактори, последици.

Причините за инфлацията са: - по-бързо нарастване на нац.доход в сравнение с брутния нац. пр-кт; - увеличаване на бюджетните дефицити; - увел. на скоростта на паричното обръщение; - външна обезценка на валутите и др.

Инфл. в съвременната пазарна ик-ка е сложно и многофакторно явление. Обикновено за инф-я се говори при видимо безценяване на паричната ед-ца, намиращо израз в повишаване индекса на цените (или падане на вал.курс). Класическата инф-я възниква като явление, свързано с паричното обръщение и книжните пари. Първоначално тя се появява като препълване на к-лите на обръщението с излишни парични знаци, което води до обезценяването им и повишаване на стоковите цени.

Според монетаристите инфл-ята е само паричен феномен. Такава ситуация възниква, когато паричното предлагане се повишава.

За Кейнс и неговите последователи инфл-та възниква в реалния сектор като свръх търсене на стоки и услуги, т.е. като взаимод. м/у инфл., данъците и разпределението на доходите следствие на неочакваното повишаване на неконсумативното потребление.

Общото е разгл. на инфл. като пр-с на обезценка на парите, нарушаване процеса на паричното обр-е и диспропорции в с-мата на възпроизводството.

Според темпа на обезцинкагта се различават 3 осн. разновидности на инфл.: - умерена - има стимулиращ ефект в/у ик-я растеж /годишно евеличаване на цените до 10% - в развитите страни.

- галопираща - покачване на цените от 20 до 200% годишно; - хиперинфлация - повиш. на цените е с 50% месечно в продължение на 1г.

Подобно е и разграничаването на инфл. на : инертна, пълзяща, галопираща и хиперинфл.

Може да се разграничат : нормална, пълзяща, скокообразна и унищожителна инфл.. А също така балансирана и небалансирана. Срещат се детайлизиране на инфл. на : администрирана, секторна и структурна.

Инфлационните фактори могат да се обособят в две гр.:1.Парични - изразяват се в прекомерното платежоспособно търсене: а) коефициент на миним. задължителни резерви - има обратнопропроционална връзка с паричното предл.; б)незаемана парична база; в) богатството; г) сконтовия % - влияе обратнопропроционално в/у пар придл.; д) незаконната д/ст; е) увелич. на лихв% на транзакционнитедепозити.

2.Непарични - възникват при обръщението на реалните ик-ки блага и рефлектират в променената величина и ст/ра на разходите. Тук се отнасят: а) ролята на монополите и монополното ценообразуване за предизвекване на инл-нни процеси - особено, ако няма ефективно антимонополно законодателство.

б) начина на ценообразуване чрез т.нар. разходно-калкулативен модел; в) повишаването на номиналната и реалната РЗ.

Последиците от инфл. са различни и многопосочни. Това зависи от размерите на обезценката и от скоростта на продължителността й. Инфл. оказва значително и отрицателно влияние в/у спестяванията и доходите на населението. В определени случаи дори се обезмисля самото спестяване. Влиянието на инфл. зависи от това дали е балансирана или небалансирана и дали е предвидена или не. В случай, че е предвидена кредиторите предвиждат повиш. на цените и вкл.в лихв% съответната инфл-нна премия, а доставчиците на суровини вкл.в цената им съотв. надбавка. Предв. инфл.обаче намалява ефективността на ик-ката и обезмисля дългоср.инв-ции.

Инфл. води до негативни промени в общодърж. финанси. Намаляват постъпленията в ДБ и местните бюджети и възникват бюджетни дефицити.

Измерването на инфл.практически се осъщ-ва ч/з ценовите индекси като съотношение м/у сегашната цена на 1 стока и нейната предишна цена. Най-често инфл. се изчислява на базата на потребителски стоки. Използва се обикн.следната формула И= (Ц1-Ц0)/Ц0, където И-процентен изменител на инфл.;Ц1- индексът на потр. стоки приз тек.година; Ц0индекс на потр. стоки от предишната год.

За основен измерител на инфл. обикновено се приемадефлаторът на БВП-кт. Този показател представлява съотношението м/у БВП по тек. и по съпоставими цени. Ценовото равнище е показател за величината на цените през наблюдаваната година в сравнение с цените от определена базова година. Ценовият индекс е показател за измерване на ценовото р-ще. Величината на този индекс се установява по отношение на базисната година. Инфл.може да бъде измерена и ч/з потребителски ценови индекс в %.

Антиинфл-та политика може да се провежда от : органите на изпълн.власт; ЦБ и от ик-те субекти. Антиинфл-та п-ка може да се прояви като:

1.Последваща - при нея се предприемат мероприятия и действия, насочени към регулирането на вече появили се инфл-и пр-си; 2.Превантивна - при нея е възможно да се осъщ. мероприятия, които да възпрепятстват, минимизират или отложат проявата на ин-я.

Антиинфл.п-ка може да бъде посочена за въздействие в/у: - причините на инфл.; - последиците от инфл.

Значителна ефекнивност може да се получи само при провеждане на онтиинфл.п-ка от първия тип. Обикновено антиинфл.п-ка се провежда със закъснение, поради което се атакуват само последствията от инфлацията.