Според теорията на икономиста Кейнс е напълно възможно равновесния доход да не съвпада с този при пълна заетост и да няма сили, които да възстановят такова равенство. Оттук следва да има два възможни варианта. Първи равновесния доход е по-малък от този при пълна заетост. Тази ситуация е характерна за икономика, която функционира под равнището на потенциалното производство и все пак изпълнява условията за равенство м/у съвкупните разходи и доходи. При нея наличното производство е напълно достатъчно да покрие потреблението и планираните инвестиции, но и те самите са малки в сравнение с тези при пълна заетост. Възниква рецесионен разрив. Тук действителните съвкупни разходи, равновесния доход, са по-ниски от тези при пъ;на заетост. Рецесионния разрив се измерва със сумата, с кято трябва да се увеличат съвкупните разходи, за да се елиминира незаетостта на ресурсите до достигането на оптималния капацитет на производството. Втори равновесния доход е по-голям от този при пълна заетост. Такава ситуация е характерна за икономика функционираща над равнището на потенциалното производство. Равновеието м/у съвкупно търсене и предлагане се е установило при надхвърляне на пълната заетост на ресурсите. Възниква инфлационен разрив. Тук икономическите субекти са планирали разходи по-високи от тези, които биха били достатъчни за изкупуване произведеното при пълна заетост. Формираният инфлационен разрив се измерва чрез сумата, с която би трябвало да намалеят действителните съвкупни разходи, за да се върне икономиката към пълната заетост. Чрез равновесния модел на Кейнс е възможно да определим дефкационния разрив като сумата, с която действителните разходи са по-ниски от тези при пълна заетост, а инфлационния като сумата, с която действителните разходи са по-високи от тези при пълна заетост. Допуска се, че съществува идеално състояние на икономиката, при което равновесието е на равнище пълна заетост и липсва инфлация. Действителността винаги е различна от това положение, но дава посоката на отклонение.