Аз смятам, че ще изразя мнението на всички, ако обобщя впечетленията си и определя значението на комбината с една дума: Гигант!

Кремиковският металургичен комбинат е действително гигант на нашата социалистическа промишленост! Дори и песимистите стават оптимисти, след като го видят."

" Битката за Кремиковци ние ще продължим с неотслабващи темпове. С всеки изминат ден все по-уверено и по-силно ще тупти металургичното сърце на нашата Родина."

Сряда, 6 ноември 1963 г., в. "Работническо дело", из словото на Тодор Живков при откриването на "Кремиковци".

Днес "металургичното сърце" на Родината е поразено от инфаркт, индустриалният колос рухва под тежестта на собствената си огромност и непригодността си към пазарните условия. Друг от индустриалните ни първенци - Нефтохим, от няколко години вегетира "на системи" на гърба на държавния бюджет и на потребителите. "Химко" - Враца, е на път окончателно да спусне кепенците - предприятието, за което преди две години поискаха над 120 млн. долара, сега не може да намери купувач дори за 20-ина милиона. Подобна е ситуацията при почти всички големи промишлени фирми, които с олимпийските си размери подхранваха суетността и оптимизма на партийните и държавните вел ичия от 60-те и 70-те години. Рухването на индустриалните колоси не е изненада - това е предсказуем процес, резултат от обективни обстоятелства и структурни промени. Проблемът днес е, че със себе си тези предприятия повличат към дъното на кризата и други отрасли, които при нормално структурирана икономика не биха имали проблеми с оцеляването си. Спад в потреблението, намаляване на приходите от продажбите, чудовищно нарастване на междуфирмените задължения - това са видимите белези на разрухата в българската икономика.