ИНДУКЦИЯ В ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

Двата основни нервни процеса възбуждане и задържане, се намират в най-тясно взаимодействие помежду си. Закономерностите, определящи взаимоотношенията между възбуждането и задържането в ц. н. с, са известни под името закони на индукцията. Понятието индукция във физиологията е въведено по аналогия на индукцията при електричеството. Ако един проводник се намира в променливото електромагнитно силово поле на друг проводник, в него протича електрически ток с посока, обратна на първичния ток. Подобно явление наблюдаваме и в ц. н. с.: ако в даден нервен център възникне процес на възбуждане, в другите по-близки или по-далечни центрове възниква противоположният процес на задържане т. нар. отрицателна индукция. Обратно, ако в даден нервен център възникне процес на задържане, другите по-близки или по-далечни нервни центрове се оказват с повишена възбудимост положителна индукция. Тъй като тези два процеса възникват едновременно, говорим за едновременна положителна и едновременна отрицателна индукция. Индукцията обаче може да бъде и последователна. В такъв случай се касае за закономерности, определящи последователната смяна на единия с другия процес в пределите на един и същ нервен център. При смяната на възбуждането със задържане се касае за последователна отрицателна индукция, а на задържането с повишена възбудимост за последователна положителна индукция. Следователно индукцията бива два вида едновременна и последователна, и всяка една от тях положителна или отрицателна.

Индукционните отношения са свойствени на цялата ц. н. с, включително и на кората на големите мозъчни полукълба, и играят важна роля при определяне точността и съгласуваността на рефлексните акции.