"МНОГО МАЙКИ СЪМ РАЗПЛАКАЛ... ДОЙДЕ И МОЯ РЕД." ~ иъаут^

Изследвайки света на Йовковите "Старопланински легенди", Иван Сарандев пише: "В "Старопланински легенди Йовков... възкресява отдавна минали събития, случки и лица, позовава се на стари летописи и предания, на народни песни, за да внесе във всекидневието на историята духовност, нравствено извисяване и своя идеал за поетичност и красота."

Йовков никога не се интересува от миналото или съвремието самоцелно-откъм тяхната чисто събитийна страна. Зад фактите той винаги търси истината за човека и неговата съкровена природа, за духовния му живот, за ценностния кодекс, с който се съобразява или на който се противопоставя. Без да бъде морализатор, в произведенията си писателят неизменно влага морална тенденция, от която произтичат или около която се обединяват всички посоки на събитийното повествование. Изключение от този принцип не прави и разказът "Индже".

Създаден като отзвук на народни песни и предания за кърджалийския предводител Индже, който, преживял нравствен катарзис, от главорез и разбойник се превръща в защитник на онеправданите, разказът представлява едно от най-вълнуващите тълкувания за основанията и механизмите на духовния прелом. Конструиран върху историческа първооснова, той е поетично проникновение за човешкото себеопознаване и прераждане, за мъчителния път от падението до въздигането, за надмогването на престъпното и възкресяването на хуманното.

Проблемът за греха и възмездието, за престъплението и наказанието е сред същностните смислови

послания на разказа. Темата за престъплението е зададена още в мотото на произведението, визиращо

( кърджалийските набези и опустошения. Чрез документалното фиксиране ("Из летописа на поп Йовча") текстът

акцентира върху неговото правдоподобие. Съчетан с недвусмисленото персонализиране в заглавието - "Индже".

/ той определя съдържателната конкретика на творбата - разказ за онези "разбойници", които "се назоваха да.халии

и кърджалии" и чийто предводител в народната памет се идентифицира с Индже. Но това не е разказ за

пожарищата и грабежите, а за събудената човешка нравственост, за мъчителния път към духовното

просветление, за откриването на истинския смисъл на човешкия живот, за действителните ценности в

негово, за силата на неписаните морални закони, чието погазване неминуемо довежда до духовна санкция

и-ли житейски крах.

Универсалната нравствена и философска проблематика на разказа е разгърната чрез типичния за Йовковия повествователен модел маниер на психологическо обследване. Привидно следвайки събитийната фактология. гой всъщност анализира вътрешните подтици на човешкото поведение, закономерностите, регламентиращи духовните преломи на личността. Както "Шибил", така и разказа "Индже" Йовков започва, съблюдавайки не естествената хронология на събитията, а фиксирайки повратен момент в живота на героя - този, в който.^ преживял вече катализираши мигове, той попада в ситуация на съдбовен изоор.

"Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето." -така авторът отгръща св< повествование за варварския и див набег на "страшното сборище". "Напред беше Индже с дружината си, а ( него. с диви викове и пламнала стръв на вълци, наваляха без ред на луди коне кърджалиите на Сиври билюкбг на Едерханоглу, на Дели Кадир и други главатари". Емоционален и смислов контрапункт на тази огрус картина на човешкото зло, на насилието и агресията писателят поставя чрез непосредствено следвай природно описание - "А времето беше хубаво, току-що се пукаше пролет. На север Балкана изправяше синят верига, огряна от слънце, спокойно очертана и тиха". По този начин той сякаш деликатно маркира онова духс възраждане и нравствено просветление на героя, което предстои да се случи: "Но Индже още не даваше зна! се нападне някое село. Той вървеше на белия си кон, изпреварил малко дружината си. и мълчеше. Като че ед сега се отваряха очите му и той видя колко злочеста е земята, из която вървеше. ... Отгоре на хранения си Индже наведе глава и се замисли.... Той видя как кърджалиите бързат и напират, видя пламналите им оч озверени лица. погледна напред и разбра всичко...".

За да обоснове убедително прелома, който настъпва в съзнанието и в душата на Индже. Йовков и в този раз използва като основен похват за разгръщане на сюжетния и психологически план ретроспекцията. Започва] повествованието от един по-късен спрямо художествената хронология момент, чрез размислите и спомените героя той връща читателя "шестнайсет години назад", за да отгърне булото на предисторията, за да разкрие рените на зараждащата се у него промяна.

Типично въплъщение на пълнокръвната и жизнена младост, буен и непокорен, своенравен и го изпълнен с властническо самочувствие, сред пламъците на пожарите, сред писъците на жените и кръвта дуварите, Индже тъне в безгрижно опиянение, в самодоволство и веселие от храната и виното: "Индже осте плячката на другите - нему не му трябваше плячка. Сред село, горе на Бончовия хан. Индже яде и пие. Пуснати всички бъчви и виното тече като река. Тъй иска Индже". Като че ли именно в тази буйна и неподвласп младежки напориста, дръзка и първична природа на герои Йовков съзира основанията не оневиняването, но за обясняването и разгадаването на престъпните от хуманна гледна точка изяви кърджалийския главатар: "Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не