Индже

Авторът съсредоточава вниманието си върху вътрешните, психологическите изживявания на личността. Изтъква хуманизма като водещо начало в живота. Убеден е в действената сила на красотата, която облагородява човека. Вярва в победата на доброто и подобно на Пенчо Славейков търси човека у звяра", разкрива духовното преобразяване на злодея.

В образа на Индже от едноименния разказ, включен в сборника Старопланински легенди" (1927 г.), Йовков показва пътя на нравствената промяна страшният кърджалия, на чиято съвест тежат множество безчинства, се преобразява в народен закрилник. Грехът на героя е последица от неправилен житейски избор, от липсата на мярка за добро и зло. Сторените злодеяния не могат да бъдат заличени независимо от последвалото разкаяние и промяната на житейското поведение. Върху Индже се стоварва в крайна сметка ударът на неизбежното възмездие. За Йовков обаче е важна духовната метаморфоза на индивида, а като катализатор на тази промяна се явява и любовта. Ето защо в разказа Индже" се преплитат ведно мотивите за любовта, греха и възмездието.

Експозиция

В началото на творбата Йовков изобразява водача на кърджалиите в момент на размисъл, а след това ретроспективно представя неговото минало - преди шестнайсет години.

Подобно на Шибил и Индже е физически красив и има уважението на своята дружина. Той е истински водач. Със силата и обаянието си подчинява на решенията си останалите мъже. Всява страх у всички. Писателят акцентира върху жестокостта на героя. Задоволил стремежа на кърджалиите да плячкосват: Индже остави плячката на другите - нему не му трябваше плячка", водачът се отдава на пируване. Сякаш той е горд и щастлив от стореното. Неестествена, зверска е тази радост, изписана на лицето му. Самодоволството на героя е всъщност последица от липсата на морални ориентири, от потъпкването на човешката нравственост. В контраст на веселото настроение на Индже се рисува чрез метафори трагичната обстановка в селището: А наоколо се люлеят пожарите, пищят жени и деца, кръв багри високите дувари и тежките порти. Индже става по-весел." В сърцето на главатаря бушуват разрушителни, демонични страсти. Дори дрехите му -кървави и скъсани" - са живо доказателство за извършените от героя престъпления. Желанията на водача се задоволяват напълно, а думата му е закон. Индже издевателства върху хората: Пребледнели булки му слугуват...", и арогантен изглежда неговият смях над разтреперания майстор Гочо. Вместо благодарност, той демонстрира надменно самодоволство. Парадоксално е, че разрушенията и пожарите го радват.

В такъв момент, на фона на горящото село, е въведен образът на Пауна. През погледа на Индже се оценява видът на девойката. Чрез епитети се обрисува красивата й външност: Хубава беше, тънка, висока", кафявите й очи". Не толкова обаче физическата привлекателност на момата впечатлява кърджалията, а смелостта, която прозира в погледа и държанието й: а в очите й няма нито страх, нито омраза". Подобно на Рада от разказа Шибил" и Пауна покорява сърцето на страшния кърджалия посредством силата на характера си и женското си очарование. Зад красивата външност на девойката се крие жизнеустойчива, дръзка натура, готова да се изложи на риск.

Първоначалната реакция на Индже при срещата с Пауна е учудване, което потвърждава необикновеността на тази девойка. Тя не е просто поредната жена за главатаря, а единствената, която го покорява завинаги. Метонимично се представя огромното въздействие на физическата и нравствената красота на жената: Но усмивката на тая жена и погледът на очите й заседнаха дълбоко в душата му." Героинята е млада, жизнена и вярна в любовта. Тя заема важно място в живота на Индже. Става негова спътница, другарка, жена по закон и по обичай". Прави го по-силен и самоуверен. Любовта оказва своето магическо въздействие върху героите: И по-уверен беше Индже в себе си, когато тя беше с него, и по-силна усещаше ръката си", но трябва време, за да се промени нравствено злодеят, който все още не различава доброто и греха. Смята се за всесилен господар на човешкия живот: И помисли, че силата му е безмерна, а волята му - закон за всички." Йовков акцентира върху жестокостта и алчността на кърджалията, който е зъл, сприхав". Не изпитва милост, у него няма чувство за приятелски дълг. Загубил е сякаш напълно човешкия си облик. Това го отчуждава от най-близките му хора: Веднъж вдигна ръка и против Сяро Барутчията."