ИНДЖЕ - ДРАМАТА НА ГЕРОЯ И ДРАМИТЕ НА ПОВЕСТВОВАНИЕТО

1. Името белег

Много пъти съм мислил за отношението между човека и името му. Понякога ми се струва за някой човек, че не мо-же да има друго име освен името, което носи" - споделя Йовков пред Спиридон Казанджиев¹.

Но името не само приляга на човека, то става и източник на дискомфорт - когато не е харесвано от този, който го но-си, поради което самият човек е мотивиран да търси ис-тинското" си име, за да хармонизира своето битие. А търсе-нето на своето име е търсене на себе си. Освен това името може да бъде заредено със символни енергии, а в практиките на примитивните култури да знаеш нечие име, може да дава възможност да властваш над носителя на името. И тъй като човек не избира сам своето име, даването на името е акт на орисване, на белязване.

Бегло маркираните характеристики на културните полагания на името могат да присъстват и в словесните тексто-ве, като в художествения текст името (на персонажа) е в отношения и с другите имена.

Разказът Индже" започва с едно име-заглавие - с името.; на главния герой, а в Старопланински легенди " изведени-) те в заглавието имена са само три: Шибил, Божура, Индже. Обаче загадъчни, странни, различни спрямо читателските очаквания, нагласи и инерции, т.е. спрямо традицията, са само двете мъжки имена. И ако за героя в първия текст на Ле-гендите читателят узнава, че има и друго име (Мустафа), с| което към него се обръща майка му, име, с което и повествованието заговорва за него, когато проследява стъпките му към любовта и смъртта, което е сякаш името на мирния, обикновения му живот, то Индже е сам сив единственото си име, макар и той да прекрачва важна граница, макар да преодолява себе си, за да постигне желаната хармония на собственото си битие. Защото името Индже" не се свързва в съзнанието на читателя с християнския ритуал на кръщаването, това име изплува в размирността и кръвопролит-ността на времето. Името Индже" руши и гради светове.

Името на героя не само подсказва неговата стройност, името Индже" е легендно име и име легенда, името Индже" не само сее страх сред хората, но влиза и в песните, които карат Индже да пролее първата сълза в живота си. Освен това името Индже" е някак самодостатъчно, говорещо за себе си - то сякаш няма нужда от човека, който го носи, защото, както отговаря дядо Гуди: Онзи, който го е видял (Индже), не е оживял."

Самотната странност на името бива манифестирана и чрез обкръжението от други имена, а името Индже е сякаш на мястото си и до Кара Феиз, Емин, Едерханоглу, Дели-Ка-дир, Сиври-билюк баши, и до Кара-Колю, Сяро Барутчия-та, Пауна, Никола Узуна, Добри войвода, Вълко Бинбеля, Вълчан войвода и много други.

Но Индже е непрестанно сам, белязан от странността на името си, а и самото име сякаш е знак за самотата му.

Никъде в повествованието името на героя не е използвано като обръщение към него, него никой не смее да го заговори. Сякаш името Индже" изпраща глашатаи, които да възвестяват волята на героя, когото повествованието описва като вдаден в себе си (мислещ) и проглеждащ за света извън себе си бавно, изстрадващ приближаването до разбирането за разделеността на добро от зло. Но Индже не говори или говори малко (за разлика от тоталната замлъкналост на Пауна) - той мисли и действа.

Тази обезсловесеност на героя е част от смълчаната извисеност (в позитивен и в негативен план) на името му. И когато героят умира, остава името му: Индже беше мъртъв."

2. Хубостта

Хубавец е Индже" - заявява повествованието, сякаш за да изрази възторга на погледите: Леко и стройно пристъпва." Но хубостта му не е детайлно описвана, не е обглежда-на за нея читателят може да се досети чрез възторга, излъч ван от любуващите се на своя вожд хубавец кърджалии.

Какво все пак казва разказът за героя? Казва, че е с мургаво лице, че отвесната черта на челото му се вдълбочава, когато ще вземе важно решение, няколко пъти свива вежди. Хубостта на героя е в излъчваната от тялото му хищност и властност; хубостта му обаче се манифестира най-вече от подхождащите й дрехи, от тяхната пищност и красота.

(Освен това в непосредствена връзка с хубостта е младостта или премълчаваното от повествованието остаряването на героя. От мома" и момиче" при първата среща, в деня на смъртта на Индже Пауна вече е жена, която не беше в първата си младост".)

Неслучайно сред пожара на Жеруна героят пожелава нови дрехи, а в края на текста и