Гео Милев

In memoriam Димчо Дебелянов

1

Далеч на юг - в онази тиха есенна вечер, сред пустинното бранно поле от

безлюдие и безчувствени скали - когато в душата ми проникна мразният трепет на

вестта, че Димчо Дебелянов е мъртъв - пред мене се разтвори едно кърваво и

ужасено око с хладното безумие на един голям въпрос. Там долу, из помръкващите,

вечерни долини, дойде до мене траурният спомен за покойния поет, по една

стръмна пътека, от камък и червени тръне, която отвеждаше-бавно и страшно - към

едно мъртво минало.

2

Димчо Дебелянов бе посечен в жертва на една голяма и страшна Химера.

Безсмислената Химера Отечество.

3

Димчо Дебелянов беше пленник на голямата проблема Изкуство. И остана

недовършен. Той не достигна онова, което дири.

И все пак: неговите скръбни строфи са ярки петна сред пространното безцветие на

българската поезия. Димчо Дебелянов беше достатъчно силен, за да отрече

традицията и да подири един нов път; свой път (той беше най-самобитният между

младите български поети). Но този път остана недовършен.

4

Димчо Дебелянов беше пленник на страшната проблема Живот. Неговата невероятна

съвест разбиваше живота на хиляди въпроси, които се сплитаха около душата му в

нажежени и безизходни пръстени. Животът беше за него страданне, а страданнето -

неговата поезия.

Димчо живееше един страшен живот на съвестта - в онази хлъзгава пътека, дето

кракът се бои да стъпи - между волята и безумието.

5

Душата на Димча Дебелянов - това е неговата "разблудна царкиня", която се люшка

между чудовищни подеми и падения в пищните зали и тъмните подземия на някакъв

старинен дворец, забравен над брега на пустинното море, което, след толкова

безумни нощи, бездушно мълчи:

- Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня.

Назрели за греха, кънтят греховнн бездни,