Имуществени последици от развода - относно имуществената общност.

Пак се връщаме към СИО. Сега ще продължим от там откъдето сме спрели в нея. Чл.26 посочва развода като основание за прекратяване на СИО. Много често се използва неправилен термин - че общността се разделя, което е груба грешка. Прекратява се - отпадат специфичните характеристики на СИО. Бездяловостта се превръща вече в дялово, обикновена съсобственост под режима на ЗС изцяло. Отпаднала е и другата специфика - че СИО е неделима. Вече е делима и може да се извършва делба.

Какви са дяловете на съпрузите се казва в чл.27 - дяловете са равни. В тази връзка споменахме, че чл.27 изхожда от презумпцията за равни принос. Това е първоначалното положение. Щом разводът е по исков ред веднага чл.27 определя равни дялове. Предпоставките за неравни дялове са в чл.28. Но първо една обща характеристика. Искането на един ще е за по-голям дял. Правото на по-голям дял е едно преобразуващо субективно право. То се упражнява само по съдебен ред.

Дори и да не спорят този, който ще получи по-голям дял ще предяви иск. Искът е конститутивен. За неговото предявяване има срок в чл.30 - едногодишен срок от прекратяването на брака. Този срок е преклузивен, а не давностен.

Освен при развод, исковете за по-голям дял могат да бъдат предявявани:

1. при унищожение на брака;

2. при чл.26(2) "имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това."

Кои са основанията за искане на по-голям дял:

1) чл.28(3) "при прекратяване на общността поради развод или по реда на чл.26 (2) съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг". Значително по-голям принос казва закона. Незначителността не е основание. Това, че единият е имал по-голяма заплата не е достатъчно, защото приносът е принос в целия му смисъл по чл.19(2) - както прекия, така и косвения.

Съдът само, по справедливост ще даде оценката си спрямо косвения принос (работата в домакинството).

Оценката на косвения принос е възможност. Това означава, че искането може да се отнася само до по-голям дял върху отделни вещи или влогове. Преценката на съда не може да бъде друга, освен цялостно за цялата СИО. В крайна сметка съдът трябва да се ориентира към някакви цифри. Ще каже примерно, че приносът на единия съпруг е 60 към 40. Става дума за определяне на нови идеални части в съсобствеността, но само в рамките на производството.

2) Следващото основание за по-голям дял в свързано с упражняването на родителските права. Ако в чл.28 (3) общата идея е да не се допусне неоснователно обогатяване, то в чл.28 (1) пък интересите на децата са в основата на промяната в дяловете.

Предпоставките тук на първо място са на съпруга да са предоставени родителските права върху децата от брака. И второто - това предоставяне да създава за него особени затруднения. Сами по себе си, предоставянето на родителските права не е основание. Двете предпоставки тук трябва да са кумулативна даденост. Ясно е, че съдът може да предостави родителски права на родителя, който е финансово затруднен, но пък има по-добри родителски качества. И за да се компенсира това съдът ще му даде по-голям дял.

Все пак, основния момент на доказване ще е материалното положение на този родител. По справедливост съдът ще прецени и определи някакъв нов размер на дяловете, така че да се компенсират затрудненията.