.Основна характеристика на имуществената отговорност

В процеса на осъществяване на финансово-стопанската дейност и по-точно при изпълнение на длъжностните си задължения, длъжностните лица с виновното си поведение, изразяващо се в действия или бездействия причиняват вреди, за които по нашето законодателство е предвидена имуществена отговорност.

Едно от най-ефективните и широко прилагани в практиката на Държавния вътрешен финансов контрол средства за въздействие върху проверяваните лица, които виновно причиняват вреди е безспорно имуществената отговорност по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Известно е, че една от конкретните задачи на финансово-контролните органи е да възстановят причинените вреди на одитираните обекти. Изпълнението на това, произтичащо от закона, задължение се осъществява чрез прилагане на системата на имуществената отговорност. Имуществената отговорност отстранява отрицателните последици от виновните и противоправни действия или бездействия на отчетниците, в резултат на които са причинени вреди на одитирания обект.

Общата гражданска отговорност за причинени вреди е регламентирана с разпоредбата на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която всеки, който причини вреди другиму, е длъжен да ги покрива.

Имуществената отговорност е предвидена по ЗДВФК и Кодекса на труда. Неотменното гражданско задължение, че всеки който причини вреда другиму, е длъжен да я поправи се отнася за всеки дееспособен гражданин. По Кодекса на труда отговорност носи само лице, което се намира в трудовоправни отношения с ощетеното предприятие.

ЗДВФК регламентира имуществена отговорност на отчетниците, която по своята правна същност е отговорност за непозволено увреждане.

При анализ на разпоредбите за имуществена отговорност по ЗДВФК се установяват съществени различия с отговорността по ЗЗД:

• По отношение на носителите(субектите) на имуществената отговорност. По гражданското право, носител на отговорност е всеки дееспособен гражданин, виновно причинил вреда другиму. По ЗДВФК имуществена отговорност носят само лицата, които имат характер на отчетници, в широкия смисъл на това понятие, които виновно и противоправно са причинили