Андрей Руменов Маринов

7гр. Ф8415

Протокол

Импулсна характеристика и ефективност на Гайгер-Мюлеров брояч

Теоретична част

Гайгер-Мюлеровите (ГМ) броячи са детектори, чийто сигнал не зависи от енергията и вида на частицата. Тяхната простота, надежност и дълготрайност ги правят удобни за детектиране на радиация при полеви условия.

Най-характерната особеност на ГМ броячи е съществуването на плато в импулсната характеристика. Това е област от напрежения, в която регистрираният брой импулси е почти постоянен. Платото може да има наклон, дефиниран като относително изменение на импулсите за 100V разлика в напрежението и изразяван в проценти:

.

Наклонът на един добър брояч е не повече от 1 2%. Преди началото на платото броячът може да работи нестабилно и да дава паразитни импулси. В края на платото мпулсите също се увеличават и с увеличаването на напрежението бързо се стига до тлеещ разряд. Тъй като при преминаването на заредена частица през обема му в брояча се разлагат на радикали около 10¹⁰ органични молекули, а те са около 10²⁰, времето на употреба на един ГМ брояч е ограничено до около 10¹⁰ импулса. Ненужното увеличаване на напрежението е недопустимо, тъй като намалява сълно живота на брояча.

Ефективността на ГМ броячи зависи от вида на регистрираните частици. Тя може да е близка до 100% за заредените частици, но е необходимо прозорчето, през което те влизат в него да е съобразено с енергията и вида им. При точно измервания, например на активността на -източник, трябва да се отчете поглъщането на лъчите в