Импресионизъм

Импресионизма възниква много преди да се е оформил като самостоятелно течение в историята на изкуството. Следи от него се забелязват още от времето на романтизма та до създаването му като отделно течение в изкуството. Разбира се и импресионизма си има своите добри и лоши качества.

Едни от първите черти на това течение са още от времето на барбизонците и началото на планеризма, те не завършват картините си на открито, но полагат цветовете на открито, това помага за изчистването на цвета. Един друг художник набляга на цвета и плътната маска, това е Йожен Дьолакроа. Това са качества на импресионизма които по-късно стават основна цел на импресионистите.

Името на това художествено направление идва от катината на Клод Моне Изгряващото слънце или по-съсно както сам я нарича Импресия (впечатление). Импресионизма продължава дванадесет години от 1874г.до 1886г. През този период групата прави осем изложби от които само една е успешна, на която участват само Моне, Реноар, Сисле, Писаро и Берта Моризо. През тези 12 години от групата се отделят Базил, Писаро, Сезан, Моне и Дега. Разпада на групата започва през 1880г, първи към Салона се насочват Мане и Реноар, а Писаро се насочва към Неоимпресионизма. През 1883г умира бащата на импресионизма Едуард Мане.

Това което обединяжа тази група художници са проблемите за цвета и светлината. Най-голямото качество на импресионизма е проследяването на цвета под въздействието на светлината, но не само това. Техен плюс е рисуватето на открито, както и това че работят с чисти цветове и разчитат на възприемането от разстояние за смесване на цветовете. Те внасят и нови теми в изкуството като: барове, булеварди и теми от ежедневието. Освен добри страни импресионизма има и много слаби, като липсата на светлина и разтапящата се форма под влиянието на светлината. Липсва социална тематика и психологична характеристика на портретите. Не е важна композицията, колкото цвета и начина на разсеиване на светлината в платното.

Бащата на импресионизма е Едуард Мане. Неговата най-скандална работа е Закуска на тревата, представляваща две голи женски фигури в компанията на двама облечени мъже, на фона на пейзаж. Любимият модел на Мане Викторина Моран е изобразена на преден план почти в профил, обърната към зрителя и подпряла с ръка главата си. Срещу нея и зад нея са двамата съвременно облечени мъже, които говорят помежду си. На задния план е другата женска фигура, която е полуоблечена. Тази великолепна творба е отхвърлена и поставена в Салона на отхвърлените. Олимпия това е друга внушителна картина на Мане, за нея той ползва Венера Урбинска на Тициян като изходна позиция. Модела и този път е