Имам си родина

(есе)

Родината е страната, където си роден и отрасъл. Аз съм родена на 07.01.1991 година в най-красивото кътче на планетата Земя, моята родина България.

Дъщеря съм на една велика и силна държава, преминала през много борби, загубила много синове и дъщери, но въпреки всичко и всекиго се е запазила чиста и свята. Горда съм, че България е моята родина.

От историята научих колко е велика, през колко много битки е преминала, за да се запази. Преживях петвековното робство, което е изтърпяла. Колко храбри български юнаци са загинали за нейната свобода! Научих за първия идеолог и организатор на национално-освободителната борба в моята страна Георги Раковски. За Васил Иванов Кунчев, нашия Апостол на свободата, за Стефан Караджа и Хаджи Димитър, за Христо Ботев и Любен Каравелов и още много и много смели деца на майка България. Благодарение на тях сега България съществува и ние можем да я наричаме Родина. Славното й минало ме научи да й се възхищавам, а литературата ме научи да я обичам. Иван Вазов с неговото Отечество любезно, как хубаво си ти!, П.Р.Славейков с неговата Родина и Българие, сладко име,/колко ми си мила ти, (България). Елисавета Багряна с нейното Обичам те, родино или пък Аз те обичах не защото си богата,/а само за това, че си родина моя (Към родината Атанас Далчев). Вапцаров, Яворов, Ботев още много поети и писатели мога да изредя, които са възхвалявали родината ни. България е заслужила всеки стих и всяка песен, заради своето величие и красота: Мила, родино,/ти си земен рай,/твойта хубост, твойта прелест,/ах, те нямат край..

Всички написани стихове и всички изпети песни за България ме карат да си задавам въпроса: Дали сега я обичаме така, както заслужава?. Но аз с високо вдигната глава и с ръка на сърцето мога да кажа, че съм българка, че съм горда с това и че:

Имам Родина, имам народ,

имам вяра, имам живот,

имам надежда, имам съдба,

имам куража за тази борба

чиста и свята България,

докато умра!

Таня Маринова Антонова

XIIбклас-СОУВ.Левски