Има ли Тартюфщина днес

есе

През своя живот,всички ние вървим по неотъпкана пътека-пътека,водеща ни към самите нас.По своя път срещаме какви ли не препятствия,каращи ни да постъпим по един или друг начин.Унесени в стремежа към перфектното,към съвършеното,ни се случва понякога да забравим себе си.Да се отклоним от вярната пътека и да тръгнем по тъмните странични улички.В такива моменти слагаме една маска,която не само ни пречи,но и понякога се случва да ни заслепи напълно и да ни промени изцяло.Не разбирайки в какво всъщност се превръщаме,ние се сливаме с тази маска,която ни прави коренно различни...Започваме да живеем в един нереален свят.А фалшивото не е реално!То не може да бъде нашия път към самоусъвършенстване.А не е ли точно тази висшата цел на всеки?

Типичен пример за човек,станал актьор и превърнал животт си в една голяма сцена е Молиеровия герой-Тартюф.Той се е преобразил в лицемер и аморален човек.Той не съзнава и не зачита каквито и да е било граници.В стремежа си да бъде признат,той е напълно погълнат от своята роля на мним набожник,което в неговия случай е необратим и непоправим процес.Умението да превръща в лична изгода добрите намерения на другите, да убеждава с жестове и заучено красноречие е срамно оръжие срещу човешката нравственост и почтенност.Авторът воюва срещу лицемерието защитавайки хуманните принципи за истина и справедливост.Убеден в безпогрешната си формула на измамничеството, скрит зад маската на лицемерието, Тартюф е съвсем безцеремонен. В такъв човек се превръща и всеки сложил определена маска като начин за справяне с проблемите по трънливия път на щастието.

Днес Тартюф се е превърнал в символ на безцелно скитаща се пуста душа...Въпросът тук е-необходима ли ни е маската като оръжие срещу бедите или просто като начин на живот?Моят отговор е - не! Това, че в някои частни случаи казвайки истината, човек трябва да понесе по-голяма отговорност, изобщо не означава, че да излъже е правилното решение.Човек винаги може да избере дали да излъже или не; дали да открадне или не; дали да си сложи маска или не. Ние сме свободни да избираме какво да правим с живота си, но трябва и да понесем отговорността за действията си.

Маската е нещо толкова старо, колкото и самото човечество. Нерядко човек прибягва до нея-бива лицемерен, крие се. Въпреки, че двуличието не е помогнало на никого по пътя към истинското щастие, хората не спира да слагат маски и да крият собствената си същност.Смисълът на живота е самоусъвършенстването и постигането на истинското щастие, а то не може да стане, ако човек не е искрен и добър.

Даниела Илиева Xв клас