Има ли нужда нашето съвремие от Дон Кихот?

( ЕСЕ )

Ако не носехме в себе си частица от Дон Кихот, как бихме живели без мечти и идеали?

Идеалите, мечтите и илюзиите са част от вечния стремеж на човека към по-добро и по-красиво бъдеще. Карат ни да бъдем по- смели и да се опитваме да променим света около себе си. Дават ни сила да устоим на трудностите, като съхраняват вярата ни в доброто.

Всеки човек, рано или късно, се изправя пред избора, дали да живее в света на идеалите си, или да подчини живота си на материалните стойности. Решава сам за себе си какъв е смисалът на човешкият живот и това определя неговото съществуване. Тези, които прекрачват бариерата на условностите и правят това, което наистина страстно желаят, почти винаги са неразбрани, сочени с пръст, понякога отритнати. Тогава има ли смисъл да се бием с вятърни мелници и с несъществуващи врагове, има ли смисъл да се опитваме да премахнем несправедливостта? Има ли нужда от Дон Кихотовци и биха ли оцелели в днешно време?

Донкихотовци са нужни на всяка епоха и на всяко време, защото ни учат как да бъдем верни на своите идеали и да ги браним с цената на собственото си щастие. Колкото повече ги има, толкова борбата със злото ще бъде по успешна. Те поддържат вярата ни в доброто и справедливостта и подтикват хората към промяна.

В днешно време на жестокости, лъжа, злоба и завист, трябва да запазим своето достойнство и морални ценности, като любов, съпричастие, доверие, честност и приятелство. Само от нас зависи в какъв свят ще живеем и какъв свят ще завещаем на поколенията. Затова не бива да