Има ли национален характер?

Характеристиките на националния характер не зависят единствено от обективните дадености, от онова, което народите и нациите иманентно притежават. Тук определено място имат и теоретиците, които се занимават с националните характери, от начина, по който те и въз основа на собствения си опит гледат на нациите. Примерите в това отношение са много, но достатъчно е да се сравнят мненията на Кант и Шопенхауер по тази тема.

В късното си съчинение Антропология от прагматично гледище (1798) Кант характеризира пет от водещите европейски народи (нации), изключвайки при това Русия, чиито естествени заложби според него предстоят тепърва да се развият и Полша, която вече не отговаря на изискванията за усвояване на определен народностен характер. Ето и синтетично лаконично представено гледището на Кант.

Французи: вкус към общуване и беседване, вежливост, дружелюбие, отзивчивост, свободен дух, но и известно лекомислие въпреки проницателния разум.

Англичани: в значителна степен различни от французите, от които едновременно се страхуват и ги мразят, нелюбезни, егоисти, затворени в себе си, стремеж към самозапазване и завладяване, а в случай на противопоставяне стремеж към унищожаване на другите.

Испанци: склонни към тържественост, хипертрофирано чувство за достойнство, големеене, красноречиви, открито противопоставящи своето красноречие на френското, пристрастени към веселие, песни и танци, горделиви, не обичат да се учат от другите.

Италианци: развит естетически вкус, склонни към красивото и възвишеното, към всички форми на изкуството, към помпозни развлечения, карнавали, маскаради и шумни празненства, нерядко завършващи с ножове и убийства.

Немци: с добър характер, честни и изрядни стопани, прилежни, поддават се на управление, флегматични, разсъдъчни, липса на остроумие и художествен вкус.

И в заключение: При немците геният прониква в корена, у италианците в короната, у французите в цвета, а при англичаните в плода (Антропология, 59)

Човеконенавистничеството на Артур Шопенхауер е не само добре известно на специалистите, но е и онова, което най-силно се набива на очи и на по-малко запознаните с историята на философията. А сред човеконенавистния комплекс във философията на Шопенхауер особено се откроява отношението му към жените и нациите в качеството им на нации, защото Шопенхауер е убеден, че в действителност нациите са просто абстракции; всъщност само индивидите съществуват действително (Светът като воля и представа, ).

Но когато все пак на Шопенхауер се налага да се срещне с особеностите на отделните нации, той не пести злобно-ненавистните си слова, на които изглежда е бил способен само той.

Англичаните са завършени лицемери, италианците съвършени безсрамници, американците пошли. За французите: в другите части на света има маймуни, а в Европа: французи. Антисемитизмът на Шопенхауер е направо свиреп, но не е пощадена и собствената му нация немците нямат нито срам, нито съвест, но затова пък разполагат в изобилие с глупост. В Германия и всяка литературна глупост, и всяко безобразие в живота веднага намират последователи, които на всичко отгоре са и готови да ги препоръчат като образци. Всяка нация се подиграва на другите и всички са прави (Парерга и паралипомена).

Както и всеки друг народ, и българският има свой национален характер, сложен както под влияние на историческата му съдба, така и под влияние на историческото му настояще политическо, икономическо, културно. Да се отрича или защитава това е просто излишно то е очевидно.

Но може да се спори кои са най-дълбоките познавачи на този характер и коя духовна дейност е в състояние да проникне най-долбоко в него: на писателите, на историците или на учените социолози и народопсихолози.

Но изглежда, че всяко противопоставяне тук е ненужно и изкуствено. Защото кой ще отрече народопсихологическото проникновение на Алеко Константинов тук идва старият спор дали Бай Ганьо е национален или социален тип.

Или на Симеон Радев, който в своите Строители буквално извая психологията на онези, които създадоха съвременна България, както и на Иван Шишманов, който в своите