ИЛЮЗИЯТА НА ДЯДО ГОРИО - КРЪСТОПЪТ НА ЧУВСТВОТО И РАЗУМА

Димитър Аджеларов

Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон "Ce quil na pu achever par lepee, je laccomplirai par la plume" ("Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перото") и си поставя за цел да постави името си наред с тези на Данте Алигиери, Сервантес, Микеланджело, Гьоте. Защото е чувствал, че "по някакъв тайнствен начин е проникнало в него знанието на целия живот, стояло е събрано и съхранено", така както е било "с митическия гений на Шекспир, най-голямата... загадка на световната литература". Дали си е задавал въпроса "кога, как и откъде са израснали в него тия огромни запаси от знания, докарани от всички професии, материи, темпераменти и феномени..."? Необяснимо е как "всичко е знаел Балзак, процесите, сраженията, борсовите маневри, спекулациите с недвижими имоти, тайните на химията, хитростите на парфюмерията, похватите на художниците, дискусиите на теолозите, механизмите на вестника, измамите на театъра... Той "е накарал да се явят в сънищата му фиордите на Норвегия и окопите на Сарагоса и те са такива, каквито са в действителност... Това огромно интуитивно знание, то е геният на Балзак..." - както пише Стефан Цвайг.

И той създава една огромна епопея от над 10 хиляди страници и над 2 хиляди герои, няколко десетки романа и разкази, обединени по подобие на Дантевата трилогия "Човешка комедия". Това са знаменитите романи "Шуани", "Братовчедката Бет", "Гобсек", "Една тъмна афера", "Евгения Гранде", "Полковник Шабер", "Шагренова кожа" и много други.

Ако разтворим всяка една от тези творби, така както романа "Дядо Горио", ще се впечатлим от похвата на писателя да "сгъстява", да "кондензира" обстановката, човешките характери, събитията, като че ги "претръсква през сито, където всичко незначително ще остане" и затова неговите хора са винаги типове, винаги характеристично обхващане на едно множество и затова "неговите трагедии са кондензации" (по Стефан Цвайг).

Та нима прословутият пансион на госпожа Воке като сграда и като герои, с които се запознаваме, водени от ръката на писателя, не е "умален вид на обществото с всички негови съставки", както твърди самият Балзак! И той, както винаги, започва с обстановката, прикрепва своите герои: дядо Горио, Вотрен, Растиняк към жилището им, към стаята, към леглото, като разкрива характерите им, без да ни изненада. Те живеят в къщата на госпожа Воке - "четириетажна, с мансарда, построена от песъчлив варовик и боядисана в... жълт цвят... Между бараката и кухненския прозорец окачват кафез за продукти, под него изтича помията от умивалника..." Там се носи "миризма от пансион", която "представлява смесица от спарен въздух, мухъл, граниво... в нея има нещо лепкаво като воня на трапезария..." и т.н. Хазайката госпожа Воке "с тлъстичко лице, на което стърчи нос като папагалска човка...", и на която "в цялата закръглена фигура като на църковен плъх... се таи алчност", се грижи срещу заплащане за тези хора, дошли при нея поради крайна оскъдица - освен стареца, студента, каторжника, тука са старата госпожица Мишоно, Бианшон, Поаре, Викторин Тайфер и др.

От самата обстановка като че ли от бедняшки декор ни се представят всички те - непременно с емоционална доминанта - "стремят се към една илюзия на живота, безразлично каква е тя - любов, изкуство, скъперничество...", присъщо на героите на Балзак. И "всяко възбудено в мономания чувство насилва останалите, отнема им водата и ги оставя да изсъхнат..." (по Стефан Цвайг).

Такъв е най-старият - дядо Горио. В неговата изключителна любов към дъщерите Анастази и Делфин се проявява тази емоционална доминанта, която осмисля живота му. Балзак разкрива източника на богатството му - по време на революцията той е присвоил имота на господаря си, после след знаменитата 1789 година спекулира със зърнени храни в бунтовния Париж, като постепенно става милионер, натрупва огромно богатство, с което осигурява достъп до висшето общество на дъщерите - едната омъжена за граф, другата - за барон. Той създава рано от тях идоли в