Илиада-значение за живота на древните

Епическият автор съсредоточава вниманието си главно в/у вътрешната страна на събитията. Времето в Илиада тече едновременно и в една линейна плоскост. Омировият разказ не се връща назад и упоредно протичащи действия в поемата са представени последователно, а по-рано протеклите събития авторът въвежда в последните петдесет и един дни на войната за троя.

Така подредените събития в Илиада се отнасят до конкретната историческа и социална основа. Това е времето на родовообщинната организация на обществото. Знанията за него, получени от епическия текст, изграждат представата за живота на древните гърци. Той е разделен на съсловия- общности на хора, обединени от един или друг признак. Поемите на омир разказват за красиви дворци, чудни пиршества, героите се гордеят с богатствата си, придобити чрез чести войни. Заявено е открито противопоставяне и освобождаване на ограниченията от родовото общество. Следователно изводът, който може да се постигне, е че става дума за късен етап от родовообщинния строй, описан в поемата.

Текстът на епоса дава информация за степента на развитие на търговията и на занаятите. Размяната на богати дарове- която е доказателство за широко застъпената в родовия свят размяна в натура- е описана по-подробно, отколкото истинската търговия, въпреки че тя съществува. Занаятите, за които Илиада разказва, са тъкачеството, ковачестовто, грънчарството, златарството... описанието на красиво измайсторени предмети, оръжия, украшения, майсторски описания, създават представа за високата степен на развитие на занаятчииството.

За обществото се съди по наличието на вече бедна прослойка, която е немислима в родовата община.

Присъствието на роби в текста на епоса- които работят като пастири и домашни помощници- говори за неизразена рязко разлика м/у робския и свободния труд.

Структурата на древния свят, за която разказва Илиада представя обединената върховна власт от василевса, булето, Агората. Ясно се долавят белезите на намалената сила на царската власт- свадатата м/у Ахил и Агамемнон, зараждането на аристократична република, характер за будещата робовладетелска държава.

Полисът е поставен над всичко. Човекът извън него предизвиква съжаление и презрение. Затова саможертвата избрана от Хектор, е най-висше войнско достойнство, а завърналият се у дома Менелай страда и плаче за обитите си другари.

В XVIII песен е представен древен съд, решението на кръга на старейшините, публичността като коректив на отклонението от общоприемните норми. Описаната оран, жътва, гроздобер създават пасторалната картина на мирен труд, от която струи ведрост и спокойствие на един хармоничен свят. Хорото, с което завършва делника е друга илюстрация на живота- празник и на пиршества буйни. С описанието на сватбата се затваря кръга на света на древните гърци- свят на хармонично родово общество, свят, чиито център е човека.

Така от информацията, което носи древната поема Илиада за живота на гърците от времето на Омир, става ясно, че древните гърци са земевладелски народ, занаятчии- майстори и боини, които имат развита празнична и регулативна система, познания по астрономия, но наивистични предстваи за света. Той е линейно място, състои се от земите около Средиземно море, а в най-западния му край са островите, където отиват душите на мъртвите.