ИЛИАДА

Сюжетът на Илиада се основава на гнева на Ахил и погребението на троянския герой Хектор. Те са заложени в центъра на творбата и допринасят за развитието на целия текст.

Боговете играят основна роля в сюжета на действието. Те определят развръзката на започнатото от смъртните дело.С този сюжет авторът постига по-различно внушение от това на мита,разкривайки общточовешки ценности.

композиция-симетричност-специфична за геометричната епоха,симетрията е признак на божествената хармония и световния космичен порядък.

завръзка-1 песен-гневът на Ахил решението му да се отегли от войната

преломен момент-смърта на Патрокъл предизвикала в Ахил чуство за мъст и мотивираща го да се върне на бойноте поле

кулминация-двубоят м/у Ахил и хектор

развръзка-смърта на Хектор

епилог-последната сцена на мирна беседа м/у Ахил и бащата на Хектор

I песен представя- гнева на Ахил.

-ва песен започва с призоваването на музата Калиопа,която задава централната тема на епопеята - темата за гнева, логически свързана с темата за възмездието. Гневът е представен като справедлива реакция и на героите, и на боговете: Ахил се гневи на поведението на Агамемнон. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воината.Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства срещу него се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е бързоног и божествен. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата- неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. В Първа песен на Илиада Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.

Особености на епическия стил

основен принцип в стила на Омир -надмощие на общото над личното

обективност-моделира цялостен и завършен свят без да навлиза в психиката на героя

пластичност-чрез описание на физ.реакции на човека.(плачът на Ахил на морския бряг,любовта,убийствата)

традиционост-широко обхватност на миналото и настоящето описано и в най малки подробности-обстоятелственост на избора.Това придава на творбата тържественост и възвишеност.

уравновесено спокойствие-описвайки събитията от природно-космческия порядък и осмисляйки ги като един вечен кръговрат и ритъм ,епическия творец добива функциите на мъдрец,който е посветен в знанието.

синтенциозност на образа-наситеност със синтенции кратки мъдрости и готови фрази

формулен стил-използването на постояни епитети,разгърнати сравнения,общи места в повествованието имащи важна роля в епическата творба.

Ахил-бързоног

Хектор-шлемовеец и мъже убиец

един и същи епитет може да се отнася за различни герои,а може да се употребява и в ироничен смисъл.

III-та песен Образът на Парис и Елена

Тази песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. Запръв път са въведени главните виновници за войната :Парис и Елена

Парис е красив,горд, дързък, но в решителния момент проявява малодушие.Думите на Хектор го връщат към подобаващото поведение. Но проявата на малодушие остава впечатление за обърканост и непоследователност. М/у характера на героя и неправомерното му деяние (действия) съществува един вид паралелизъм. Нарушаването на реда носи смут и нестабилност в човешкия живот. Образът на Парис спомага целият низ от събития и изхода от войната да бъдат осмисляни в перспективата на идеята за световна справедливост.В крайна сметка герой като Парис не може да опази Елена и да отстоява избора си.

Образът на Елена е сложен и противоречив, героинята не е показана като лекомислена и себична преластителка. Тя следва правилата за поведение на знатните жени от Омировото общество занимава се с типично женска работа, проявява сръчност и умение, отнася се с уважение и привързаност към Приам, горчиво се укорява за постъпката си. Елена е едновременно виновна и невинна, съдбата и се оглежда в общата човешка съдба подвластна на боговете, изпълнена с премеждия и терзания, животът и е объркан от угризения и помръчен от сянката на позора. Щастието заплатено с такава цена се оказва нетрайно, непълно и илюзорно.

Образите на Парис и Елена допринасят за подреждането на пъзела на човешкия живот с неговите закономерности и равновесие. Всяко излизане извън установените правила размества подредбата на пъзела, като това води до нестабилност и смут в личната и общностна съдба. Човешкия живот е неразделна част от божествения и световен ред.

6 песенСветът на войната и светът на мира

В Шеста песен на Илиада Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор -защитника на Троя, от чиято героичност и доблестно поведение зависи бъдещата участ на Троя и всички троянци.Чрез поредицата от срещи на Хектор поетът очертава символично социалните групи с които е обвързан героят. Композицията на епизодите изгражда усещането за ред. Движението е от вън на навътре, от по общи към по интивни връзки: политическа общност ( съграждани) семейна общност (майка,сестра,брат, снаха) брачна общност (съпруга, дете). Тази поредица е картина на живота на общността в която всеки е включен и извън нея няма житейска опора и лична кауза.

Единствения мъж с когото Хектор се среща е Парис. Сякаш всички сили на троянците са хвърлени във войната, в света на мира са останали само жените и Парис.

Срещата на Хектор с Парис и Елена както мястото, така и самото действие контрастират с поведението на останалите троянски бойци, които са на бойното поле и се сражават с оръжие в ръка.Успехът или неуспехът на един герой в съзтезанието за престиж в общността, рефлектира на отношението му със семейството.