Илиада - художествено изображение на омировото време

Един от първите старогръцки автори е Омир. Той създава две поеми - Илиада и Одисея, с които остава в историята. Направените сравнения и изследвания доказват, че омировите творби приличат на народнопесенни произведения, но същевременно са и лично творчество. Те имат тема, композиция , образите на героите са характерни само за личното творчество. Авторството на Омир не се състои в измисляне на фабула и персонажи, а в подбора, комбинирането, обогатяването и придаването на конкретен облик на натрупания материал. Така от по-кратките, изпълнявани наведнъж песни за различни моменти от Троянската война, се разбива едно по-мащабно и като обем произведение.Омир си служи с вече оформилите се в устната традиция теми и образи, но създава оригинални произведения, без да изтъква личностното си отношение.

Омировите творби следват особеностите на жанра - класически героически епос, възникнал в периода на разпадане на родовата общност и заместването й с нов колектив. В творбите му се разказва за събития от миналото, които са идеализирани. Героите са реално съществуващи лица - могъщи войни, хора и богове, чиито качества са преувеличени. Времето, за което се разказва, е легендарно. Разказът е организиран около централно събитие от голяма важност - война с победи и поражения.

Един от интересните проблеми в Илиада, свързан с представите на древните гърци за света и човешкото битие, е отношението към смъртта. То се определя от митологичното съзнание, което мисли света като съвкупност от опозиционни двойки. В този смисъл смъртта за древните хора е противоположност на живота, нещо естествено, което те приемат като един от компонентите на човешкото битие, а не като фатално събитие. Отношението им към нея се определя и от ценностната система на епохата, и от представите за смисъла на човешкото съществуване. Славата, която е най-ценна за древния грък, се придобива най-вече на бойното поле, където дебне и смъртта. По необходимост омировите герои надмогват страха от смъртта и я приемат като неизбежност, като съдба. Отношението на древните гърци към смъртта е пряко свързано и с представите им за дълг към колектива, към рода и към мъртвите. В името на родовите интереси героите без страх посрещат смъртта, а почитта към мъртвите е основно морално и нравствено задължение. Представите на древните гърци за смъртта са свързани с представите им за света и човешкото битие. За тях научаваме от описанието на щита на Ахил в XVIII песен. Украсата му е разположена в пет кръга. В първия, който се намира в центъра, са изковани земята, морето, небето, луната и слънцето, както и съзвездията, защото те представляват първоосновата на света.Земята е изобразена в средата, защото център на Вселената. Във втория кръг са изобразени два града, чрез тях е представен живота на хората в миналото по време на война и по време на мир. В мирния град цари веселие, сватби,а в другия, където хората водят война - нашествия, битки, раздор. Третият кръг представлява селския бит, през пролетта, лятото и есента. Зимата не присъства тук, защото това е един студен, мрачен сезон. Дори войната е невъзможна по време на зимата. В четвъртия кръг са изобразени две сцени. В първата читателят става свидетел на конфликт между дивото и опитоменото, а във втората ние виждаме как овчарите пасат овцете и празнуват своите сватби. След прочита на тези сцени можем да направим паралел между градския и селския живот. В последния кръг куцият майстор изобразява Океана, защото той е могъщ и обгражда света.

От описанието на Ахиловия щит ние разбираме, че за древните гърци човешкият живот е в ръцете на боговете.

Омировата Илиада разказва за военното минало на древните гърци, за времето на ахейските битки. Героическата епопея изобразява най - важните моменти в съдбата на