II песен Участвайки във войната, за да защити честта на рода си, както и да извоюва богата плячка, Агамемнон се сблъсква с гнева ни племенния вожд Ахил и на обикновения войник Терсит. Този гняв е породен от незагрижеността и несправедливото отношение към войските, от грубостта, ненаситността, от честолюбието, властолюбието и неоправданата дързост на царя. Двамата герои - Ахил и Терсит, имат еднакви мотиви за своя протест и негодувание. Сближава ги начинът, по който изразяват своето недоволство. Те нападат с думи Агамемнон, обиждат го и заплашват да се оттеглят от войната. Ахил и Терсит са смели, свободомислещи, откровени, почитат истината и не се страхуват да изкажат мислите си. Различават се по своето социално положение, което определя правото им на протест и което довежда до различното отношение на аристокрацията към гнева им - Терсит е наказан, а Ахил - не. Авторът разграничава героите и по външен вид, изобразявайки Терсит като пълна противоположност на Ахил и на образеца за епически герой.

Втора песен на Илиада представя протеста на Терсит - обикновения войник. Терсит изразява народното недоволство и негодувание пред несправедливата подялба на благата и самоволното управление. Агамемнон решава да изпита войските, своите подчинени, като уж обяви края на войната и предстоящата възможност за тях да се завърнат в родината. Племенните вождове и обикновените воини побягват към корабите, зарадвани и доволни от вестта, но Одисей, изпратен от богинята Атина и въоръжен със скиптъра на Агамемнон, възпира бягащите. В този миг се надига Терсит, който има основателни причини за недоволство и протест. Смел и откровен, той не се страхува да изкаже мислите си. Дръзва да се изправи в словесен двубой с Агамемнон, като отправя своето порицание:

Терсит е герой на Илиада, но не е митологичен герой. Той е оригинално творение на Омир, въплъщаващо определена художествена идея. Ня ма славно потекло, но поради факта, че така дръзко спори с царете, му се приписва родство с царска фамилия. . Той е един от многото завоеватели под стените на Троя, Ходът на войната по никакъв начин не зависи от него, докато без участието на Ахил победа над Троя не може да бъде постигната.

I песен Гневът на Ахил е основна движеща сила в поемата. Още в началото е застъпена за гнева на Ахил. Първа песен е експозицията на цялата творба. В нея се съдържа завръзката на сюжета. Всичко се завърта около свадата между Ахил и Агамемнон. Микенският цяр е властен и чрез тази си власт се опитва да запази своето достойнство, като потъпква това на Ахил. Агамамнон отнема пленницата на Пелеевия син и по този начин накърнява честта му. Ето от това незачитане на човешките права на Ахил разпалват гнева му.

Илиада е поема не само за Троянската война, но и за гнева на Ахил. С този гняв започва поемата и с неговото надмогване завършва. гнявът и ярост на Ахил се удвояват, когато пратениците на мощния цар Агамемнон идват, за да отведат любимата му Бризеида. Връзката между двамата герои е тяхната гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив, горд. Ахил пък, от своя страна, има воинска чест и достойнство, които са силно наранени от Агамемнон.Обиден на Агамемнон и неговите думи, Ахил обещава повече да не се включва във войната срещу Троя и наистина държи на думата си.

В началото на поемата Ахил не е разкрит с омразата си. Той не е дошъл пред Троя заради враговете си, а защото има приятели на които трябва да угоди. За него обаче помощта не е напълно безкористна. Той възприема войната и като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на героя и победителя. Крехко е това приятелство между Агамемнон и Ахил основано на интереси а не на обич. Сякаш в деветгодишната обсада на Троя героите са забравили за истинската цел на войната. В съзнанието им не е толкова силно желанието за мъст и възвръщане честта на Менелай, колкото за трупане на "имот и богатство". Именно поради това се обръща и ходът на войната - гневът на Ахил, които носи безброй беди на ахейците и става причина за смъртта на много хора, е породен от незаслужено отнетия му дар. Богоравният Ахил не е зачетен спрямо заслугите си. Вождовете вече не са равни. - войната ги е разделила. Това, което ги е събирало е вече основание да ги разделя. За най-ощетен се смята Ахил:"Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят/моите силни ръце, но делба ли на плячката почне/ повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден/дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя. " В мисленето си Ахил не е изключение от другите. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и алчност, а на достойнството му. За ахейците даровете омилостивяват както човека, така и боговете. Лишаването от дар във войната е равносилно на безславна смърт.