ИЛИАДА

УВОД: Близо двадесет и осем века делят съвременния читател от времето на древните гърци. Време на героизъм, на красота и хармония, време на изпитания, които формират представите за добро и зло, за възвишено и ниско, за трагично и драматично. Омировата поема Илиада е част от това време, нещо повече тя е своеобразен документ, чиято удивителна сила се крие в изяществото на езика, в широтата на изображението, в простотата и първичната въздействена сила, в пластичните човешки образи, във всеобхватността на темите и в демократичния им дух. Не е случаен фактът, че Омироватата произведение се превръща в образец за естествена, близка до природата поезия, а вторът в символ на стремежа към съвършенство, защото още в зората на човешката цивилизацията той формира със средствата на изкуството естетическия вкус.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Голямото предназначение на изкуството е да отразява живота веднъж по законите на красотата и втори път по законите на човешкото битие. Често в естетическото пространство се появяват произведения еднодневки, които светят с отразена светлина и не издържат проверката на времето. В други случаи произведенията далеч надхвърлят конкретните творчески задачи на своите автори и трасират пътя на поколения творци след тях. Омировото произведение и днес поставя въпроси, търси отговори, задава модели за човешко поведение, а това го прави универсално и ценно.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА ТЕМАТА ХОРА И БОГОВЕ В ИЛИАДА

На преден план в Омировата поема е героят, военният вожд. Обикновените воини и народната маса не са изобразени пряко. Въпреки това Илиада е творба с народностен дух. През призмата на личната съдба на героите Омир говори за народните съдбини. Омировите герои са и реални народни водачи, но и символ на народната сила. Тя е действената основа на тяхната мощ.

Физическата сила е основното качество на Омировия герой. Тя се усеща ясно в неговия ръст и снажност. Телесната сила на героя изразява неговата социална сила. Той е по-силен от обикновения човек, защото стои по-високо от него в социалната пирамида, защото е водач. Същевременно Омировият герой е идеал за човека за човешко достойноство, за особената хармония между физическа и нравствена красота. Според епическия начин на мислене физическата сила на героя естествено преминава в красотата и в качествата на ума му. Винаги закрилян от някой бог, той получава неговите качества и недостатъци. Затова и страхливият