Илиада XVIII песен

Увод: Омировата поема Илиада е най-старата запазена литературна творба. Тя връща към древен свят, причудлив с хората и техните възгледи, но вълнуващ като среща с първите съзнателни опити на цивилизацията да преобразува природата в човешка хармония.

Теза: В Омировата поема две дейности са представени като основни за човека и обществото войната и трудът. В тях човек може да докаже себе си пред другите и да бъде признат за пълноценен член на колектива. Разказът за изковаването на щита на Ахил, където се пресрещат мотивите за войната и труда, е своеобразен химн на съзидателната сила на труда. В митологията щитът е отражение на всемира. Воинът, който го носи, показва, че защитава не просто себе си, а и света, на който принадлежи.

Щитът е символ на отбраната и предпазливостта, на закрилата. Символ на покровителство за притежателя, щитът същевременно има функцията да отрази враждебните сили, затова той носи и знаменията на страха и ужаса. Воинът, който го носи, противопоставя на противника си космоса. А когато ударите на врага попадат върху щита, символично в опасност е не само боецът, застрашена е самата реалност, която е изобразена и към която принадлежи съответният воин.

Щитът на Ахил е творение на най-добрия майстор за най-славния герой пред стените на Троя. Въоръжението на епическия боец в Илиада свидетелства не само за неговите високи качества и воинска мощ. Бойните доспехи са външната емблема на името на героя те са своеобразен текст, показващ на разбиращите кой и какъв е героят, какви са неговите дела и каква слава е придобил и предстои да завоюва. Значението на сцените, представени върху щита на Ахил, определят делата на Пелеевия син като хармонично сляти с целостта на всемира, като поддържащи и облагородяващи съществуващия ред.

Върху щита на Ахил Хефест представя света като цялост. Богът извайва художествен модел на света, структуриран по хоризонтала въз основа на опозицията център периферия. В концентрични кръгове се наслагват зони с различна степен на сакралност. Хоризонталният образ кореспондира и с идеята за вертикално деление на света на три равнища небе, земя, свят на мъртвите.

Кръглата форма на щита е съотнесена с представата за кръга като графичен образ на съвършенството. Той е символ на безкрайността на живота, на вечната повторяемост, в която смъртта е само преход към друг живот.

В петте листа, които Хефест споява, за да създаде щита на героя, е заложена числова символика. Пет е число на човека, на човешкия микрокосмос. Усилията на отделни индивиди са разгледани като опит и принос за вписването на хората в окръжаващата ги вселена. Петте листа означават не само здравина и надежност на оръжието, но и магическа формула за укрепване на връзката между човека и света.

В центъра на щита Хефест извайва земята, после небето, морето // и неуморното слънце и пълноликия месец, // та и звездите безбройни. Богът ковач повтаря в украсата последователността на сътворението според старогръцката митология. От Хаоса първо се ражда Земята, Гея, после тя ражда Небето, Уран, след което творението продължава с възникването на моретата и