ИЛИАДА

В Илиада Омир разкрива ценностната система на древните от зората на човешката цивилизация.Макар че в исторически план героите са далеч от нас ,поведението и постъпките им,чувствата и преживяванията скъсяват дистанцията помежду ни, вълнуват ни и ни подтикват към размисъл.

Един от основните проблеми в поемата е проблемът за войната.Пред стените на Троя са събрани царе,вождове,герои от различни гръцки градове,обикновени ахейски войници.Сплотява ги стремежът за плячка и чувството за воинска чест.Срещу тях са троянските воини,които отбраняват земята си,родината си,живота на близките си.И едните,и другите са силни мъже,жадни за геройски подвизи и слава.За гърците и за троянците войната е историческа необходимост,призвание,място,където смелите воини се изявяват и реализират като личности.

За древните и за Омир,Ахил въплъщава идеала им за вожд и воин.Най-често срещаният епитет,с който Омир назовава героя си,е богоравен.Ахил е типичен епически герой,живее според ценностната система на своето време.Тя включва култа към насилието и жестокостта,към славните битки и единоборства,към физическото унищожение на противника,с което троянци и ахейци взаимно си доказват ,че са силни,храбри и достойни мъже и воини.

Храбростта,издръжливостта и дори жестокостта в сраженията са качества,които печелят всеобщото признание и уважение,заемат почетно място в йерархията на ценностите при древните.Синът на Пелей и Тетида е типичен представител на тези воини.Овладял до съвършенство изкуството да воюва,с уменията си да тича най-бързо,да хвърля копие най-точно ,той винаги е пръв в боя.

Изпълнен с ярост,с жажда за мъст,гневен,самоуверен,ахеецът вярва в своята мощ и сила.Физическият му портрет поразява със страховитото си могъщество-сиянието на доспехите му заслепява и смразява враговете му.Чрез убийството на троянеца Хектор трябва да бъде утолена жаждата за мъст,да бъде смирена дълбоко уязвената душа на божествения.

Трагизмът в образа на Ахил се крие в неговата обреченост.Той има право да избира между дълголетието и славата и според ценностната система на древните избира краткото,но славно съществуване.

Когато всички троянци като плашливи елени се скриват зад дебелите стени на крепостта,единствено Хектор остава пред Троя,за да чака Ахил.Пламнал от желание за битка,Хектор е непреклонен и глух към горещата молба на баща си,към сърцераздирателния плач на майка си.Рожба на обикновени смъртни,той има дързостта и смелостта да мери ръст с галеника на боговете.Той също е убеден,че може да се докаже само в битката.

Тежки мисли го терзаят в мига преди битката-той жали за изгубената войска,измъчва го чувството за виновност.Предполага,че многото дадени жертви се дължат на неговата непедвидливост и самонадеяност.Вълнува го най-вече съдбата на Троя.Той чувства нейната обреченост и се стреми да я отдаолечи,не иска да приеме мисълта за поражението.Хектор се чувства отговорен за съдбата на своята родина.Грижата за родния град го кара да търси изход,той дори е склонен на компромис.Не му е чужд обикновеният човешки страх.Става близък на читателя.С психологическа проникновеност Омир се докосва до най-интимните преживявания на своя герой,разкрива неговата чисто човешка емоционалност.

В двубоя с А.,Х.разкрива цялата си нравствена красота и благородство.По-цивилизован от противника си и по-човечен,той обещава да не се гаври с хтрупа на противника