Икономиката на България в следвоенния период

(1919 1929 г.)

В икономически аспект периодът от завършването на Първата световна война до 1924 г. може да бъде определен най-общо като възстановителен. Това е времето, когато България трябва да излезе от пълната си икономическа разруха. При това в непосилните условия на стеснената си територия и силно намалените си човешки и материални ресурси, следствие на тежките загуби във войните, в условия на значителна политическа и икономическа изолация на Балканите.

Убийствените условия на ньойския диктат обричат задълго държавата на икономическо заробване от победителите. Антантата установява строг контрол върху икономиката на страната, а съседните балкански държави, разширили се за сметка на България, я поставят във враждебна изолация, която на практика задълго изключва търговските контакти с тях. Изолацията, както и откъснатостта на страната от открито море в значителна степен я лишават и от старите й търговски партньори.

Новата вълна българи бежанци от Македония, Тракия, Добруджа, от Западните покрайнини и от другаде, пък създават тежкия бежански проблем, който още повече усложнява социално-икономическото състояние на страната. Процесът на стопанско възстановяване се затруднява и от социалната криза, и от острата политическа конфронтация в страната през този период.

Според Ньойския договор България трябва да заплати 2,25 млрд. златни франка репарации, равняващи се на 27,5 млрд. лв. сума, представляваща близо 20 % от националното богатство на