Икономика на здравеопазването

Стратегическо и оперативно планиране

Стратегическото планиране решава въпроси, свързани с:

- пазарите;

- клиентите;

- технологиите;

- същността и развитието на бизнеса.

При стратегическото планиране съществуват няколко подхода, които могат да бъдат разграничени на:

• неформализиран (предприемачески) ръководителят сам разработва стратегията на базата на своя опит и знания;

• формализиран стратегията се разработва на базата на предварително определени параметри, алгоритми, възможности, идеи, участници и др. Този подход дава възможности за въвличане на повече хора в стратегическото планиране, но крайното решение взима ръководителят;

• комбиниран представлява съчетаване на предните два подхода.

В началото на стратегическото планиране се смята, че новите стратегии трябва да съответстват на натрупания потенциал на организацията и затова неговият анализ се прави с цел да се определят силните и слабите страни на организацията. Но скоро от опит става ясно, че такова привързване към създадения потенциал ограничава възможностите на самата организация за стратегически действия. Това води до изменение на концепцията за стратегическо планиране в избор на стратегически позиции, който залага на промяна на управленския потенциал на организацията (функционално и общоорганизационно управление) при промяна на стратегията на организацията, преминавайки от една към друга нестабилност.

На базата на стратегическия план може да се разработи тактически / оперативен/ такъв. Докато стратегическият план е главно описателен и отразява процесите в качествен аспект, то тактическият ги отразява с конкретни количествени показатели. Следователно, той конкретизира количествена