Въпросите, свързани с устойчивото и хармонично развитие на трудовият фактор и неговите взаимодействия с останалите елементи на икономическата система придобиват все по-голямо значение не само за така наречените страни в преход. Както икономиките на напредналите страни, така и икономиките на изостаналите се нуждаят от:

• оптимизиране на балансите на работната сила;

• отраслово преструктуриране на работната сила в зависимост от промяната на обществените потребности, както и от промяната на начините на производство и управление;

• качествено нови характеристики на работната сила, адекватни на изискванията на научно-техническия прогрес;

• качествени промени в начините на възпроизводство на работната сила, а също и в начините и методите на квалификация и преквалификация на наличната работна сила.

Това налага тези въпроси и техните решения да се включват като възлови елементи в националните концепции на всяка страна. От тяхното правилно и навременно решаване зависят цялостното развитие на националния икономически комплекс и степента, начините и формите на интегриране в системата на световния пазар.

Икономическият срив в бившите социалистически страни, настъпил след така наречените промени, преструктурирането на техните икономики съобразно нововъзникналите по-неблагоприятни външни и вътрешни икономически условия, както и политическата воля на новите източноевропейски управляващи кръгове за участие на тези страни в европейската икономическа интеграция, налага дълбоки, качествени промени на комплекса от изисквания към трудовия фактор. Смяната в икономическите приоритети и появата на пазар на труда, липсата на система от централизирани икономически регулатори и прехвърлянето на решаващата част от собствеността в ръцете на компании, базирани извън страната и работещи като част от системата на световния капиталистически пазар, предопределя коренни промени в структурата на трудовия фактор на бившите социалистически страни, в т. ч. и България. Преминаването от планова икономическа система с нейните специфични цели и регулатори към друга, противоположна по същество икономическа система с нови цели и регулатори означава нарушаване на устойчивото развитие на работната сила в направленията, предварително заложени от планиращите органи и пренастройване - след един мъчителен катаклизъм към изискванията и потребностите на пазара на труда. Известната непредвидимост на пазарните колебания и силната конкуренция между продавачите на работна сила внасят елемент на дисхармония и неустойчивост в развитието на трудовия фактор. Въпреки това устойчиви, закономерни тенденции в развитието на трудовия фактор съществуват и именно те са обект на нашето икономическо изследване.