1 do 5.Възникване, развитие и участие на кооп-та в икономиката на страната

Освобождението на Б-я от Турско робство разкрива пътя за широко нахлуване на чужди капитали и развитие на капиталистическо пазарно стопанство, развитие на банкерството и бързото натрупване на капитали и съсредоточаването им в ръцете на едрите капиталисти, т.е. формират се богати земеделци и обеднели селяни. В нач. на 90-те години на 19 в. се създават първите кооп. Соц. и икономическото влияние на кооп. движ-е и на коопе-та обхваща целия период след освобождението и е свързан с ик. и политически събития в страната. Възникването и развитието на кооп.дв-е в Б-я се обуславя от обективно действащи ус-я и причини (първ. натрупване на капитал и преодоляване феодалния начин на живот; бързото натрупване на капитали, създаващи условия за ускорена индустриализация и раздробяване на селското стопанство).

Обедняването и оливяването на селяните позволява бързи икон. изменения и задълбочаване на противоречията в обществото. Бързо възникване и развитие на пол. партии. организации и течения. Това обуславя бързото развитие на кооп. движение.

В резултат на това кооперацията зае трайно и важно място в икономиката и кооп. отношения на страната до установяване на соц.-произв-те отношения у нас, като участваше в решението на важни иконом. проблеми:

- осигуряване на голяма част от потребителите на нас-то ч/з търгов. д-ст на кооперациите;

- изграждаше и решаваше крупни за времето си кооп. пром-ст - произв-во на захар, дърводобив, дъропрераб., лозаро-винарно произв-во. По този начин се осигури заетост на раб. сила. В условията на капитал. стоп-во, кооп-те извършват голяма часат от кредитната, застраховат. д-ст у нас. По този начин се включваше и участваше на финансовия пазар. По този н-н тя се явява като финансова сила, способна да противостои на иконом. интереси на едрия кап-л.

Кооп-та се включва активно в селското стопанство, произвежда и суровини, създава условия за развитие и оцеляване на дребното селско стопанство. Доставя внос на сел. суровини, машини, съоръжения, продукти. С установяването на соц. произв. отношения кооп-та беше мост в особено икономическо положение. В първия етап на следвоенно възстановяване на икономиката, с дейността си кооп-та активно допринесе за развитието на икономиката и за създаване на държавния сектор.

Кооперациите бяха лишени от извършване на търг. д-ст на едро, която през 80-те години беше възстановена. Прекрати се коопер. лоз.-винар. произв-во, дърводобив и дървообр., тютюнопроизв., както и кооп. банки бяха одържавени.

Кооператив. иконом. с-ма се превърна в подс-ма, превърна се в едно т звената, изпъл. държ. стоп. политика и подчини иконом. сделки на интересите на центр. икономика.

След настъпилите изменения - преминавайки в условията на пазарна икономика, премахването на централизацията се създават условия, които превръщат ограниченото коопл движение в самостоятелна обществена орг-ция от частни лица, с основна цел задоволяване интересите на кооператорите.

В условията на паз. икономика, кооп-та може да разшири участието си в иконом. и соц. живот на страната. При съвременните ус-я кооп-та трябв да реши проблеми, свързани с гъвкава стр-ра, необходима за пазар. разв-е на стоп-вото. По своята същност е стоп. орг., но сдружение на частни лица, изградена на основата на доброволни и колективни решения и обусловена коопер. собственост.

Кооп-та като стоп. единица участва във възпроизводствения процес и с дейността си спомага за разв. на икономиката на регионално и нац. равнище, постигане на соц. и икономически цели в обществото. Функционира въз основа на изграден принцип в селищната система. Сега потреб. кооп-е се обединяват в регионални кооп. съюзи, а те членуват в УКС? (може би ЦКС, не мога да го разчета).

5&6 Стоков пазар. Търсене и предлагане на стоките

- при възникв-то и задоволяването на своите потребности, хората влизат в опред. кооп. взаим-я. Част от хората произвеждат мат. блага, а др. част от тях се нуждаят, за да задоволяват личните или произв-ено-експлоатац. си потребности. Тези връзки и иконом. взаимоотнош., както и тяхното реално съществуване се проявява ч/з категорията пазар.

Пазар - мястото, на което отделните г. на обществото (производители и потребители) осъществяват своите иконом. връзки или реализират пом/у си ч/з размяна на необходимите им стоки . С разширяване на стоп. парич. отнош-я, пазарът все повече се проявява като иконом. категория със своята специфика и изискване като се превръща в основен фактор за регулиране на общественото производство и потребление.

При капит=я начин на производство се разширява обхвата и стоковия х-р, както и паричните отнош-я, свързани с реализацията на стоки, т-е почти всичко се превръща в стоки. Ясно се разграничават произв-ли и излизат на пазара и предлагат своите стоки и потреб-те, к. търсят на п. необходимите им стоки. Т.е. размяната се извършва ч/з пари. А те са всеобщ еквивалент на ст-та на стоките и като средство за тяхната размяна.

Като икон. пат-я, пазарът стана всеобхватен. Разширява се и обхваща всички стоки, независимо от спецификата на проявление: самите стоки, парите под ф-мата на стока и раб. сила като стока.

Пазарът, според територ. си обхват се дели на м/унар. и национален. От своя страна нац. пазар се проявява в 3 напр-я: стоков п-р - с обект на размяната на стоки; паричен - п-р - с обект размяната на свободните парични средства (стока)(пари и ценни книжа); трудовият п-р - с обект на размяна раб. сила.

Стоковият пазар е ик. кат-я, обективна даденост, която съществува независимо от желанието на хората, вън от тяхното съзнание. Ст. п-р е неотделимо св-во и проявление на стоково-паричното стопанство и изразява икономическите връзки и взимоотношения м/у производители на стоки и техните потребители. В този смисъл на пазара се срещат и сблъскват интересите на тези гр. индивиди. Именно в този ик. сблъсък се задоволяват в опр. степен потреб-те на общ-вото и на отд. му членове ч/з реализацията на произв-те и предл-те стоки.

Сток. предлагане е елемент на пазара и обхваща всички стоки, които са придобити от собствено производства или внос или ч/з помощи. А търсенето на стоки като елемент на п-ра обхваща потребността на потребителите от стоки с цел задоволяване на потребностите. Свързващо звено м/у ст. предл. и търсене е цената на стоката, по която тя се реализира. Сток. предлагане като елемент на п-ра е обективно ограничено. Тази ограниченост се определя от обема на реално съществъуващите използвани суровини и материали, от раб. сила, от МТБ на произв-то и реалните условия за нейното използване, от научно-техн. прогрес, както и от природно-клим. условия. Търсенето на стоки е също обект. иконом. ограничено и предопределено. ТАзи ограниченост се проявява от възможността за получаване и ползване на отделни индивиди на опр. обем парични средства. На пазар а физ. и юрид. лица излизат с част от тези средства и само в тези рамки на средства могат да купуват стоки. От търсене на стоки се разбира платежоспособно т-не - то се формира при опр. обем пар. средства.

2-та елем. на пазара се свързв. пом/у си ч/з цени, по к. се релизират стоки. Нейната роля се проявява във въздействието за създаване на съответствия м/у предл-то и т-то на стоки. Цената като превърната форма на ст-та на стоката. Може да се колебае и да се отклонява около ст-та на стоката. Отклонението на цената на пазара се предизвиква от действието на 3-на за ст-та и от закона за т-то и предл-то.

Измененията във връзките и взаимодействието на елементите на пазара изразява същността на понятието пазарен механизъм. Съответствието м/у предлагането и платежоспособното т-не на стоки, както и изменението на цените са предпоставка за осъществяване или за неосъществяване на реализ-та на стоките.

Реализ-та на стоките е условна за разв-е на отделните д-сти. За задоволяването на потребностите и за постигането на крайния финансов резултат. Пазарният механизъм ч/з своето д-вие спомага да се осигури равновесие м/у елемент на пазара, да се балансира предлаг. на стоки с тяхното платежосп. т-не.

Пазарът регулиора произв-то и общ-то потребление и предопределя темповете на икон. разв-е и потребление.

Всяко несъответствие м/у елем. на пазара рефлектира и задейства пазар. механиз: както чрез изменение на цените при реал-я на стоките, той се стреми дав ги приведе в съответсвтие. Когато има иконом. несъответствие м/у сток. предл-не и сток. т-не, цената може да се отклонява от ст-та на стоките. В случая, когато сток. предл-не изпреварва сток. т-не, цената като превърната ф-ма на ст-та може да се понижава до равнището на произв-те раходи, за да доведе до иконом. равновесие в т-то и предл-то на стоките.

Когато сток. предл-не изостава спрямо платежосп. търсене, цената като превърната ф-ма на ст-та може а нараства до равнището, при което има т-не на пазара.

Моментното с-ние на пазара се нарича пазарна конюнктура, която е обект на постоянни изследвания. С изучаването на пазар. конюнкт. се разкриват тенденциите в разв-то на икономиката или на отделни отрасли или д-сти. Изучаването на пазарн. кон'нкт. е от голямо значение за задържане или разширяване на частта от пазара, завладян от коо-та. Познаването на паз. конюнкт. дава възможност за разкриване на тенденциите за изискванията на пазара. И на тази база кооп-та ще изгражда собств. стратегия за бъдещето разв-е.

При съврем. усл-я сток. п-р е тясно свързан с фин-я и трудовия п-р. Чрез д-вието на своя механизъм, стоп. п-р регулира общественото произв-во, ускорява или забавя възпроизводствения цикул. Фин. пазар е основа за финан. осигуряване на стоп. дейности и на общественото произв-во. Труд. п-р осигурява заетостта на раб. сила и реалното заплащане на нейната ст-т. От гл. точка на територ. обхват (на нац.) ст.п-р бива: нац. стоп. п-р; територ. ст.п-р и микротерит. п-р. От глед. т. на стоков обхват бива: ст. п-р за хран. стоки и нехран. стоки.

Вътрешн. стоков. п-р е обективно проявление и елем. на сток. произв.-во. В практиката д-вието и проявлението му са резултат от субективната чов. д-ст, к. е свързана с реализацията на стоките. Това е вътрешната търговия, сток. предлагане в търг. д-ст се проявява като понятие. стоков фонд. А платежосособ. т-не се проявява като покупателен фонд. Реализирането на покуп. фонд на п-ра с/у предлаганите стоки се изразява чрез показателен стокооборот. Стокооборота (СО) е основ. показател за търг. д-ст, измененията в които предопределят всички изменения в иконом-те по-ли и категории, които са свързани с търг. д-ст. СО предопределя използването и развитието на авансирания капитал, на живия труд, на разходите, свързани с реализацията на стоките, както и прих. и печалбите от търг. д-ст. От др. страна СО х-зира и п-си извън търг-та: задоволяване на потребностите, изменения в соц. сфера и др. От тази гл.т. СО е пок-л за оценка на иконом. състояние на дадено общество на опр. ета от разв-то му.

Стоковия п-р и вътр. т-я са 2 независими проявления и в същото време тясно свързани категории. П-ра налага определена степен на реализация според обективните изисквания и възможности на общ.веното произв-во. а търг. д-ст може да осъществи или да не осъщ. това изискване на пазара. В резултат на лоша орг-ция (доставки) или на неправилно изградена стр-ра, както и по чисто субективни причини тази обективно съществуваща възможност може да не се резлизира. В резултат на к. пшотребностите не се задоволяват и реализ-тъа се забавя. Всичко това може да доведе до отрицателни проявления в разв-то на икономиката.

Сток. п-р отразява определени ус-я за реализ-я, но в ус-та на съврем. пазарно стоп-во въздействието на пазара до известна степен се регулира от общ-вото по икономически път, посредством иконом. лостове (данъци, акцизи, такси, финансир-я на бюджета).

Кооп-та при извършването на стоп-ските дейности се съобразява с изискванията на териториалния пазар, обслужван от тях. Това са регмон. п-ри със своите спецф. насоки на въздействие, обхват и проявление на платежосп. търсене. По същество това са части от общия стоков пазар и едновременно с това обективно тези п-ри налагат общоиконом-ските изисквания на стоковия п-р на нац. равнище от ед. страна, а от друга специфич. изисквания на територ. с-ма. Кооп-та трябва добре да познава пазарните изменения и конюнктур. на пазара. Само по такъв начин кооп-та може да изгражда правилна иконом-ска тактика и стратегия за разширяване на обхвата на п-ра и за използване на п-рния механизъм и за постигане на иконом. си цели.

7 Въведение. Основни стоп. д-сти, извърпвани от кооперацията

- В стоп-ския живот широко място намери всестранната кооп-я и трудовопроизв-ните. В ус-та на социалист. произв. отнош-я всестр. кооп-я представляваше кооп. с-ма у нас. Тя обедуняваше всички дейности, които са останали настрана от д-стите на държ. сектор. Снабдяваше нас-то със съотв. стоки. Извършваше някои мат. ус-ти, както изкупуване на селскостоп. произв-я и суровини от ограничени земи за лично позлване и от личния дво. Потр. кооп-та се превърна в доп. стоп-ско звено с осн. задача, решаването на проблеми, свързани с потребл-то на нас-то в селищната с-ма, в к. кооп-та ф-цион. Тя разви сл. стоп. д-сти: кооп. т-я - на едро; на дребно; в търг. мрежа и в ресторантьорството; кооп. промишленост, кооп. транспорт. изкупуване на селскотоп. продукция и др. стоп. д-сти.

(7_-2) Кооп. търговия

- търг. д-ст е субективна чов. д-ст и като такава тя се изявява не пазара, изразявайки отношенията и връзката на основ. м/у елементи: стоков фонд, покупателен и СО.

Стоков фонд - тя изразява част от сток. прод-я произв-на в страната или от внос, предназначена за предлагане на пазара, с цел задоволяване потребностите на нас-то и на юр. лица. За кооп-та обема на ст. фонд зависи от фин. с-ние на кооп-та, от иконом. взаимо-я. С поизв-те и доставч. на стоки, от орг-цията на доставките и договорните отнош-я. Покуп. фонд - изразява част от паричните средства на нас-то и на юрид. лица, с които излизат на пазара, за да закупят стоките за задоволяване на потребностите си. По съество това е обема на платежосп. т-не като елем. на пазара.

Понятието покуп. фонд е п-о-тясно от паричните доходи. То е част от пар. доходи. Пар д-ди се изразходват в 3 направления: 1) нестоково плащане - плащания на данъци, такси, ял. внос, задовол. на духовни потребности (билети за кино и др.); 2) спестявания; 3) р-ди за покупка на стоки. Покуп. фонд обхваща само 3-то направление.

8 Търгов-та на дребно в търгов. мрежа (ТДТМ)

- при осъществяването на пок.прод. в търг. мрежа на потреб. кооп-и се създават определени иконом-ски отнош-я; изразени в катег-та СО на дребно. Този пок-л е резултат от реал-цията на СФ ч/з ПФ. Този показател характеризира разв-то на търг. д-ст и представлява основен обобщаващ, обемен по-л. СО на дребно обхваша заключителната фаза на стоковото обръщение, т.е. фазата, при к. стоката се превръща в предмет за потребление.

Сток. обръщение или размяната преминава п/з 3 фази:

1) нач. стадии на стоков. обръщ-е - при него стоките попадат от сферата на произв-то в каналите на търговията, т.е. т-я на едро - развитие. На този стадии иконом. отн-я м/у произв0лите и търг. орг.-цоо на едро се регфулират със с-ма от договори и икон. лостове като цена, лихва.

2) Обхваща размяната на стоките м/у отд. звена на търг.-та, т.е. м/у т-та на едро и кооп-та, както и м/у самите отделните търг. орг-ции на едро

3) Обхваща крайната реал-я на стоките от магазините на кооп-та. Ч/з акта на покупко-продажбата стоката се превръща в предмет за потребление.

Стокообр. на дребно в търг. мрежа е осн. пок-л и представлява ст-тен израз на всяка продажба на стоките от търг. мрежа, както и ст-та на извърш-те мат. ус-ги, осъществени на нас-то или на юр. лица за задоволявае на лични потребности. Оттук ст. на др. е сбор от произведенията на реализ-те колич-ва и техните цени. За да бъде една продажба сток. на дребно тя трябва да отговаря на 4 изискв-а:

1) да е налице продажба;

2) тази продажба да бъде на мат. блага или ус-ги;

3) тази продажба да се осъществява на непосредствения потреб-л.

4) да бъде с/у паричните средства на купувача.

Стокооб. на др. в т. мр . е сборна величина и има свой състав и структура. Под състав на стокооб. на др. се разбира - отдел. части, включени в цялостната му величина, т.е. отд. видове продажби да са изразени в абсолютните им величини.

Под структура се разбира относит. дял на оделните части в общата величина.

В състава на стокообор. на птреб. кооп-и по признака насоченост на продажбите се включва: 1) продажби на нас-то - 92-94%; 2) продажби на юр. лица - те са от кооп. т-я - крайни потребности са това. 3) мат. ус-ги; 4) продажбите стоки от промишлените обекти (друг стоокооборот) - > стоково-промишлена продукция

СОдртм = СО нас. + СОюр.л. + СО му + СО др. стокооборот.

Според стоковедния п-п др. направ-е е разгранич. на продажбите на хр. и нехр. стоки. Оттук може да се разгледа разгр. в отделни направления. Др. Направ-е - продажби на стоки, извършени по местонахождение (реализ-я в села и градове);

- по отделни магазини, Ф-мите, к. влизат за развитието на т. д-ст на дребно са: външни (д-дите на нас-то, демографски изменения, изм-я в числеността на нас-то, бр. и състав на сем.-вата, общо иконом. изменение във външната среда, изм-я в соц. полиитка, степен на заетост на раб.сила ) и вътрешни (стеоен на използване на МТБ, фин. с-ние, квалиф-я на раб. сила, орг-я и технология на доставките, режим на работа).

Стокообр. като по-л синтезира в себе си ръководството и умението на управ-то в съотв. кооп-я, от неговото изменение в състава и стр-рата може да се съди за жизненото равнище на дад. страна. Влияе се от цялото възпроизводство, свързано е с парич. обръщение и с финан. с-ма.

9 Ресторантьорство (Р)

като стоп. д-ст съчетава в себе си 2 ф-ции: търговска и производствена.

1ат етап е дообработка ч/з топла кухня на продуктите, на селскост. произв-во на хранит. промс-т, на произв-в на кухненски ястия, десерти, закуски, създаване на ус-я за отдих и развлечение, организиране на разносна и развозна т-я. Специф. проявл-е на т.д-ст са произв. на храна и нейн. реал-я и се осъществява на едно и също място, произв. на пр-ята съответства на дневната реал-я, да има висок санитарен режим.

Заведенията в ресторан. се групират на:

1) завед-я за масово хранене - бърза закуска, магаз. за продажба на готови храни и пр-ти. Х-рно е, че са на самообслужване. Имат висок относит. дял на собствена продукция. Цените са относително ниски.

2) завед-я за хр., почивка и развлечение, предлагащи музик. програма - цените са по-високи, интериорът е в зависимост от категоризацията - рестор., механи, кафе-сладкарници

3) завед-я за доп. хранене - всички сладкарници и се предлагат закуски и др., млечните барове

4) завед-я за продажби и потребление на спиртни напитки и готови стоки - аперитиви, пивници, бирарии, специализирани магазини за продажба на спиртни напитки - висок дял на готова продукция.

5) завед-я за прод. на закуски, безалк. и бира - лавки, бюфети - на самообсл., липсва и зала за хранене.

Състав и стр-ра на стокооборота в рест-вото. Сток. в Р., представлява ст-та на всички продажби от заведенията на нас-тоили на юрид. лица с/у парич. средства , а също така и на закупените кулин. ус-ги и на обслужв. по домовете. Сток. в Р. включва: 1) продажби на храни, напитки, сладк. изд-я, продукти от зав-та 2) продажба на хр. прод. на работниците 3) приходите от кулинарните услиги 4) ст-та на безплатно даваната храна на опр. категории работници - сервитьори и др. Не се отчита като стокообр. на др. в Р. реализацията на храни в детски, старчески домове, санаториуми, болници и др.

От сл. т. на иконом. х-ска - сток. на др. в Р се разглежда като стокооб. от собствена прод-я и от купени готови стоки. Сток. от соб. пр-я включва оборотите от продажбата на ястията и произв-та, к. са претърпели топлинна или механ. обработка в кухн. блок на завед-то. Стокоооб. на собств. пр-я се разделя на: стокооб. от основна и доп. собств. прод-я. Стокооб. от продажбите, к. са претърпели топлинна обработка. А стокооб. от доп. собствена прод-я включва тази част от прод. на произв. пр-я, к. е претърпяла само механична обработка. Тук се вкл. и горещите напитки, сандвичи и др. (салати, ...).

Стокооб. от купени и готови стоки обхваща: прод. на изделия, к. не са претърпели никаква обработка. Производствена програма - бр. от опции, к. трябва да се произведат за опр. време. Тази прогр. се свързва с произв. мощност, к. изразява бвъзможния бр. порции, к. при опр. режим на работа могат да се произв. с наличното оборудване. Произв. мощност е теоритична и фактическа. Теор. - е обема на оборудването в литри и времето на една раб. смяна, разделено на произв-то на една порция (0,5) литри по времето на един технологичен оборот на оборудването.

ПМ-теор. V.T

----------- = --------------------------

W V . t тех. оборот

0,5l

Фактическа - от врем. на 1 раб. смяна се изважда времето за престой на оборудването.

V( T - t престой )

Wфакт = ------------------------

V . t тех. обраб.

бр. на порциите, които могат да се произведат при 1 тех. оборот на оборудването.

2ро отношение е бр. на оборотите на оборудването в рамките на една работна смяна.

Коеф. на използване на произв. мощност е

Wфакт

Kw = ----------------- . 100

Wтеор.

Характерни особености. Ф-рите са същите като при т-та на др.

10 Търговия на едро

- ТЕ е субективна чов. д-ст., к. се осъществява от регистрирани лица по търг. з-н, при която стоките се реализират м/у поризводствените, изкулват-те и дистрибутор. стоп. ф-ции от една страна и търг. предпр-я и орг-ции под формата на покупко-продажбе, с цел по-нататъшна препродажба или преработка. Имаме междинна реализация на стоките; Ь-рни особености : 1) ТЕ осигурява непрекусваемост на стоковата разяна м/у отделните отрасли и д-сти, ч/з проучване на пазара ТЕ въздейства в/у произв-те и вносителите на стоки по отнош-е на кач-во, количество, асортимент.

2) осигурява придвижването на стоките от мястото на производство до мястото на реализация в потреблението

3) продажб. на стоки е с цел по-нататъшна препродажба или преработка.

4) ТЕ - извършва се покупко-прод. на големи партиди от стоки.