Забравена парола?
Начало на реферати

Икономическо развитие на България от Балканските войни до края на



Икономическо развитие на България от Балканските войни до края на Втората световна война



Българското стопанство в годините на войните /1912 1918 г./


Двете балкански войни се отразяват твърде негативно на българското стопанство, като особено тежко е състоянието на основния стопански отрасъл земеделието, което дава прехрана на близо n от населението на страната. Затрудненията за селските стопани са свързани главно с недостига на работна сила и работен добитък. Макар и неголямо около 9 % в сравнение с 1911 г., намалението на земеделската продукция създава затруднения в прехраната на населението, но до продоволствена криза не се стига поради добрите реколти и краткотрайността на самите войни. Последиците от балканските войни за българското селско стопанство са твърде противоречиви. От една страна, с присъединяването на Беломорска Тракия България получава нови земи, които са известни с висококачествените си тютюни. Излазът на Бяло море, който улеснява търговските връзки с развити държави, разширява външния пазар и гарантира по-добри цени на земеделските производители. От друга страна, селското стопанство претърпява загуби в работна сила около 66 хил. убити или ранени, главно от селското население. Войните довеждат до намаляване на добитъка от 20 до 40 %. Но най-тежка е загубата на Южна Добруджа, която дава около l от износа на зърнени храни. Тук се намират и най-едрите и модерни земеделски стопанства с по-висока стоковост от средната за стопанството. Тази загуба, както и продоволствените затруднения през Балканските войни, изискват бързи и енергични мерки за подготовка на селското стопанство за евентуална нова война. Но сред отговорните кръгове се шири убеждението, че войната ще бъде кратка и земеделска България няма да бъде затруднена с прехраната.


По време на Балканските войни българската промишленост изпитва известни затруднения по отношение на пълната © зависимост от внос на машини, суровини и резервни части. Продукцията отбелязва неголям спад, но капиталовложенията не намаляват и веднага след края на Междусъюзническата война индустрията бързо се нормализира и достига довоенното си производство още през 1914 г.


България е сред тези участнички в световната война, за които е характерна липсата на предварителна стопанска подготовка, въпреки че наскоро преминалите балкански войни налагат вземането на своевременни мерки за преодоляване на последиците от тях. Изчерпани са запасите от храни и суровини. Дори армията е зле облечена и въоръжена. Отговорните министерства не разполагат с точна информация за обема на индустриалното и селскостопанското производство, за консумацията на най-важните продукти, за трудовите и материалните ресурси, необходими при евентуална стопанска мобилизация.


Грижите на правителството в стопанската област преди включването на България във войната се изчерпват с няколко набелязани мерки. Приет е Закон за мораториум, с който е обявен нов тримесечен мораториум за всички плащания по граждански и търговски сделки, извършени преди 25 юни 1914 г. Забранен е износът на редица стоки /пшеница, царевица, ечемик, вълна и др./ с укази на Министерския съвет 5 от 29 юли и 10 от 12 август 1914 г. Продължена е отмяната на свободния обмен на банкноти срещу благороден метал, наложена още през декември 1912 г. Приет е

Икономическо развитие на България от Балканските войни до края на facebook image
Публикувано от: Красен Станков

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.