Тема 1

ант.общество е общ.на робовладелски строй. 1- в него доминира натур.икон.в к произв.разпред.и потреб.не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон.в семейното произв.членовете на домакинството произв.сами всичко к е нужно. Семейната група включва обединение от родствени връзки и външни лича - робите. Съществува пряка връзка м/у произв.и потреблението. Контролът в/у произв.и потребл.е в едни ръце на собствениците на факторите на произв.сем.стоп.няма активни хоризонт.връзки с други икон.субекти. в натур.стоп.се развива и сток-пар.отнош.предимно на търг. В ант.стоп.доминираща класа са едрите земевладелци. Трудът е на робите. Учението за дом.стоп.се нар.ойкономия. освен за дом.стоп., ик.мисъл се интересува и от въпросите за оргенизи управлението на държ.-град с името полис. ДР. Г-Я - Ксенофонт - придържа се към метафизиката, статиката на светаи отрича саморазвитието на битието. Признава земед.за най-изгоден занаят заедно с военното изкуство. Според него най-голяма роля за увелич.на доходите е рац.обработване на земята спестовноста. Сел.стоп. лежи в основата на съществ.на нацията. Парите - средство за размяна и съкровище. Отнася се отр.към лихварството. Има идеи за разделение на труда. Разделя го на умствен и физ.и прокарва идеята за труд на изпълнителя и на ръководителя. Платон - обективен идеалист. Създава концепция за новата идеална държ. В нея съществуват 2 държ.на богатите и бедните. За да се избегне това е необходимо дасе прекрачи имущ.неравновесие м/у господст.класа и своб.население. проблемът за справедливоста - всеки чов.трябва да ес занимава само с един вид дейност. Пл също сазяга проблема за разделение на труда. Разделя общ.на соц.групи на к определя съотв.функции: управл; войните земед.и търг.к принадлежат към свободните хора. Робите са говорящи оръдия на труда. Парите ги приема като необходимост и те имат 2 ф-ии: мярка на стойноста; средство за обръщение. Аристотел - за разлика от Платон Ар лавира м/у идеализма и материализма. Присъствие на метафиз.подход в областа на познанието. Защитава частната собственост и робството. Той дава структура на частната собств.в дом.стоп. Смята че то включва предм.за лично потребл.и оръди яна труда. Той формулира принцип , к да обясни робств.кат ообект.явление. този принцип се основава на 1 факт - ест.неравенство на хората. Робството е неизменно за тогавашното общество. Х-ка на ик.и хрематистиката (хрема - имущество). При ик.богатството се измерва с колич.притежавани вещи. При хремат.бог.се отъждеств.с парите. При ик.богатството расте ограничено,а при хремат.неограничено. зародиш на анализ на стоката - всяка стока има 2 страни - използва се по предназн.и не по предназн.(за размяна). Разменното отнош.предполага равенство. Една стока може да се разменя с друга само ако са сравними. В ик.стока с/у стока. В хремат.стока-пари-стока. ДР. РИМ - рим се превръща от малък грат в гигантска империя. Робството приема гол.размери. робите са стояли по-високо от земляните - поети, худ, лекари. Преврщането на военнопленници в роби е право на победителя. Създава се право на частна собственост. Земед.и скот.са осн.отрасли. рентаб.зависи от 2 ф-ра: 1- близоста на стоп.до града; 2- добрите пътища и съобщ.средства. формира се принципа повече да се продава и по-малкода се купува. Колумела - заним.се с организ.на земед. Дава задълбочена х-ка на атифундриите - всяко имение се разпада на 2 части: господ.чифлик, нар.Вила; обработв.земя. трудът се реализ.по сист.на колоната. А причината е недостига на раб.ръка. той предлага мерки за преустройство на латиф.основани на робския труд. Една от неговите идеи е за специализ.на робите. Вижда пътища за подобряване ефекта от робите.

Тема 2

феод.минава през 3 периода: ранно Ср; късно Ср, когато се постига разцвет на феод.; епоха на първонач.натрупване на кап-ла - разлагане на феод. Феод.има за основа феод.форма на собственост в/у земята и личната зависимост на селянина. При феод.съществува еднолич.занаятч.собственост и правото на собственост в/у произ.от личният труд. Завис.селяни плащали 3 вида рента: отработъчна; натур; пар. Осн.белег на Ф е власт в/у земята. 3 вида власт в/у земята: на короната; на духовенството; на поземлената арист. При Ф не се оправдава физ.унищож.на селяните. За укрепване на Ф допринася катол.църква. занаятч.се обособява предимно в градските центрове. Задълбочава се принципът на разделение на труда. Размяната на стоки (търг.) е регламентирана с разпоредбите на гр.управление. Авг.Блаженни - огромно влияние тогава оказва кат.църква и канонич.доктрина. възгледите на канонистите са придържат към нормите н аобщото право. частната собственост е благо за к всеки чов.е отговорен пред бога. Истински ф-ри на произв.са трудът и земята. Той е за лигитимност на едрата позеблена собственост в/у основата на к се гради колонатната сист. Соц.несправедливост - наличието на голям брой бедни, според него, е дадено от бога - наказание за греховете на чов.род. той представя едрият земевлад.като баща на 1 фамилия колонатни селяни. Той не счита физ.труд за необходимост на всички хора. Визшите обществени слоеве трябва да се посветят на военни държ.служби. Тома Аквински - дава