След Освобождението през 1878 г. България получила от Османската империя едно окаяно наследство в областта на индустрията. Повечето от същестувалите преди Освобождението индустриални предприятия били разрушени или разорени по време на войната през 1877-1878 г. Единственото по-голямо доосвобожденстко индустриално предприятие,което останало да функционира и след войната,била държавната текстилна фабрика в Сливен.

Освобождаването на България от османско владичество не доведо веднага до ускорено развитие на местната фабрична индустрия.До средата на 90-те години на ХХ в. Общата обстановка за развитие на местната капиталистическа индустрия не била особено благоприятна. Причините за това се криели в няколко посоки.

На първо място,следва да се отбележи временното стесняване на вътрешния пазар в новоосвободената страна вследствие населването на значителна част от мюсюлманската население. Разделянето на освободената част от българските земи в две съставки/ Княжество България и автономната Източна Румелия/ също пречело на формираннето на национален вътрешен пазар.Значителна част от наличните средства и текущите доходи на бългрското селско население през 80-те и отчасти през 90-те години се насочила към изкупуване земите на едри османски земевладелци или на изселващото се мюсюлманско население и с това се ограничавала наличната потупателна сила за закупуване на индустриални или занаятчийски произведения. Положението се усложнявало още повече от това.че изкупуването на земите ставало до голяма степен чрез заеми от местни лихвари при много висока лихва.Реализираните в резултата на това доходи от страна на лихварите не се насочвали към разширяване на вътрешния пазар за местното индустриално производство.а с тях се увеличавал авансираният лихварски капитал или се доставяли луксозни вносни индустриални произведения,каквито местната индустрия още не произвеждала.

Сериозни затруднения създавала и тенденцията към относително и дори абсолютно спадане на цените на индустриалните произведения в Западна и Ценрална Европа в резултат на напредъка на промишлената техника в световен мащаб. Монополистическите форми на капитализма тепърва започват да си пробиват път в най-развитите копиталистически страни и поради това още не били в състояние да задържат натиска на свободната конкуренция върху цените на индустриалните предриятие.

Специално в българските земи тези тенденции към спадане на цените на индустриалните произведения била подсилена и от поевтиняването на превоза на вноните чужди индустриални произведения до българския пазар вследствие намаляване на тарифите на редица европейски жп администрации през третата четвърт на ХХ в. И особено през 70-те и 80-те години. Още по-голямо значение имало свързването на България с европейската жп мрежа през Сърбия. На 27. 07. 1888 г. На софийската гара пристигнал първият влад от Виена през Белград. Железопътрата връзка с Централна и западна Европа засилила рразрушителната конкуренция на вносните европейски индустриални произведения,тъй като техният превоз до България станал по-евтин и по-бърз.Наистина до тогава австрийски и германски индустриални произведения се превозвали евтино до Дунава, но в крайна сметка доставянето им до българския купувач във вътрешността на страната струвало скъпо поради използуването на коларския транспорт на стоките от дунавските пристаница до местните