Икономически и пазарни инструменти в екологичната политика за устойчиво развитие

1. Принципи на екологичната политика

За финансиране на екологичната политика са познати 2 подхода:

• централизирано финансиране при този подход от държавния бюджет се финансират всички мероприятия и тяхното управление;

• подходът на прехвърляне на отговорността за разходите по околната среда на стопанските субекти.

По препоръка на програмите за околната среда финансирането на тези разходи трябва да бъде около 3-5% от годишния БВП. Доказано е, че това е достатъчно, за да се поддържа устойчиво развитие(УР) на околната среда. За България този процент е 0,06 от БВП и към него прибавяме помощите от международни институции покачва се до 1% (доста малък процент).

За финансиране на екологичната политика се прилагат различни икономически инструменти, които се основават на няколко базисни принципа:

1. Замърсителят плаща означава, че виновната страна, която е източник на продукти, замърсяващи околната среда, заплаща на потърпевшата страна определен данък или такса за неправомерната си дейност. Този принцип е дефиниран през 1995 година от ОСД? в ЕС. Сред членуващите в тази организация страни този принцип принуждава онези стопанки субекти и потребители, които със своите действия причиняват щети на други лица или на околната среда да заплащат пълният размер на тези щети. В настоящо време този принцип се използва в екологичната политика на всяка една страна

В същото време този принцип регулира взаимоотношения, свързани със замърсяване между отделни страни.

2. Потребителят на ресурси плаща икономическите измерения на този принцип са таксите, които заплащат потребителите на определени природни ресурси и най-вече на дефицитните. Този принцип също има регулираща функция.