В сферата на методологията на съдържателния исторически анализ на появата, развитието и природата на идеите, легнали в основата на икономическата мисъл е обект на множество класово-партийни и идеологически фалшификации. Икономическата мисъл е продукт и отражение на конкретна историческа действителност. Науката и научната мисъл не могат да бъдат партийни. Те могат да бъдат само научно верни истини. Признаването на истината е първото необходимо условие за да вникнем в природата на плуралистичния характер на мисленето, за да се освободим от пристрастното възвеличаване и абсолютизиране на монистичния подход в историята, свеждащ всичко до т.нар материалистическо разбиране на историята. Науката и научната мисъл не могат да бъдат партийни. Признаването на тази истина е първият теоретико-методологически изходен пункт. Той се гради в/у безусловното признаване на плуриаризма в мисленето и закономерния характер на приемствеността в развитието на обществото. Вторият теоретико методологически изходен пункт в анализа е революциите в общественото развитие са плод на еволюцията. В основата на общественото развитие следователно е еволюцията, континиума, непрекъснатостта и последователността на промените. Историческият континиум е натрупване на потенциал за бъдеща промяна, която рано или късно настъпва. Третият пункт- признаването на необходимостта от строго конкретно-исторически обоснован обективизъм при оценката на всеки автор. Да се оцени неговото място в развитието на икономическата мисъл в контекста на неговото време, а не да заклеймяваме историческите личности за това, че не са мислили така, както ние мислим и оценяваме събитията днес.

Сравнително късната поява на политическата икономия или икономикса като самостоятелна наука , която днес има признанието на царица на обществените науки. се обяснява със собствената еволюция на традиционния начин на производство, взет в неговата технологична природа и прехода към динамично пазарно стопанство, което не признава никакви дадени форми и структури и при което растежа в императив е средство за самосъхранение. Признаването на този факт е четвъртия теоретико-методологически принцип на историческата икономическа мисъл. Петият теоретико-методологически изходен пункт на анализа на класическата и съвременната икономическа мисъл е изискването да имаме основни/ елементарни но точни знания за природата на икономиката и икономическият живот и второ да познаваме макар и в най-общи линии стопанската история