Гео Милев

Иконите спят - Кръст

Откога си се, моме, покалугерила...

Като утеха лишна само

- сред трезвена планинска шир -

обсажда черен манастир

днес хубостта ти с кръст и камък...

("Безимен камък в мъртва шир.")

Оплакват вечерни камбани

на твойта младост мъртвий сън;

кого зове - зов: жаден звън -

във твойта гръд от страст наляна...

("Последен без пробуда сън.")

Но ти под расото си гола

- и вътре в тебе зноен пръст

те тласка към любов - накръст

вселената с копнеж пробола...

("Над мене шепа черна пръст.")