Гео Милев

Иконите спят - Край

Стъпил Добри...

Не ще умери верното зърно

на щастието белий гълъб

: без прелест мрамора сияй:

: обезплодено е любовното зърно:

: не ще долитне белий гълъб

над пурпурния стълб

де прикована моята мечта ридай:

едно

остава в моята ръка

: и ето - в тоя същи миг - сега:

пистол без бол

с последен крякък : край!

Без вопъл от любов - без тържество от мъст,

вий заровете ме там, дето падна:

под вечната сезмосвещена пръст

- безтрепетна, безропотна и хладна -

Там, дето падне моята глава

- безумна от напразни увещания -

копнежи, жалби и слова -

сградете

там манастир

: с напевно стенещи камбани

и честний кръст

над златни сводове възпален с ярък плам:

и там

с непрестанна ревност и смирение се вий молете

за моята душа

- защото може би душата е лъжа -

- защото може би и аз не знам -

Там, дето в гробната земя

- без сила -

лежи сърцето ми разкрило

разкъсана от смърт уста -

- сградете там чешма:

о кротко мляко на кърмачката земя

- безчуствена вода -

сама

на моето сърце кръвта,

на мойта кръв безумния порой

развързан

- и -

как ведро ще замръзне

в пустиний зной

на изпепелените от горка страст души

всяка

бистра и безстрастна

капка: