Иконичният образ на героя в одата Левски на Иван Вазов

Към Левски Вазов се отнася с дълбока почит и възхищение.Той смята, че от всички наши революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот.Само един Левски не се бои от такова фотографиране.Всяка гънка от неговия частен и обществен живот, осветен от биографа,извежда го по-голям пред нас. В Левски Вазов вижда изражение на една сила, излязла от цели векове страдания, из цял океан унижения.Затова неговият образ с изключителна релефност, вътрешна дълбочина и монолитност оживява в разказите Из кривините, Чистият път, Апостолът в премеждие, в повестта Немили-недраги. Писателят успява да изрази величието и героизма на революционера , да предаде обаянието ,което е имал сред народа.Образът на Левски в одата Левски е близък до тази характеристика ,която срещаме в прозаичните произведения на Вазов , но неговото своеобразие е сила тук идват от патоса на лирическото чувство.

Романтичната и героичната личност на Левски ни завладява още от първите стихове на одата.Патетичният монолог,макар да се отличава с известна разтегнатост,вълнуващо разкрива патриотичното съзнание и революционното израстване на Апостола.Той напуска манастира,прозрял робската примиреност и лицемерието на религиозния морал,осъзнал,че манастирското уединение,далеч от греховния мир,пасивността и смиреността не ще премахнат тежкото иго.Истинският патриотизъм и хуманизъм са несъвместими с упованието в бога и с религиозното покаяние.Дълбоко изживени премислени са решителните думи на Левски:

че не с това расо и не с таз брада

мога да отмахна някоя беда

от оня, що страда;мисля,че канонът

мъчно ще направи да заглъхне стонът;

че ближний ми има нужда не в молитва,

а в съвет и помощ,когато залитва.

Към необикновената и смела постъпка Левски е подтикнат не само от съзнание за патриотичен дълг, но и от дейно нравствено чувство.Спокойно,но твърдо отхвърля всякакъв компромис със своята съвест.Така Вазов разкрива възвишения нравствен облик на героя и същевременно утвърждава идеята за истинска хуманност и висока етичност на революционното действие.

С пълната сила на своето обаяние светлият образ на Левски като велик и самобитен революционер,като олицетворение на борческите и героичните черти на нашия свободолюбив народ се очертава във възторжения разказ на Вазов за необикновения му подвиг.Рязкото скъсване на стиха,както и промяната на ритмичната стъпка ,изтъква още по-ярко силата на хиперболата,с която поетът започва бляскавата характеристика ма революционното му дело:

Девет годин той

Скита се бездомен,без сън,без покой

Вазов разкрива величави образ на Левски както чрез пресъздаването на неговия живот на революционер,така и чрез проникването в душевния му свят,в дълбочината на патриотичното му чувство.В характеристиката на героя