Игровото общуване и нравственото поведение на детето

Увод

Задоволяването само на материалните потребности на детето не е достатъчно. Необходимо е и духовно присъствие на майката и бащата, братята и сестрите в емоционалния живот на тяхното дете, като от най ранна детска възраст, игровото общуване с детето предоставя редица възможности за обогатяване на въображението на детето, възпитанието му в моралните устои, приети за съответното общество, преодоляване на пречките пред междуличностните отношения. Това определя и значението на избраната тема за настоящата разработка. В разработката, ще се представи в кратък аспект същността на игровото общуване с децата и значението на тази комуникация за формиране на нравствени принципи у децата.

1. Кратка характеристика на общуването с децата

Основните задачи, които стоят пред близките / родители и роднини/ на детето при тяхното общуване с детето е да подпомогнат психичното му развитие още от най- ранна възраст. Чрез общуването с близките, на първо място, детето има възможност да усвои човешката реч. Речта е специфичен феномен на човешката психика, носител на отличителни признаци, които поставят човека над останалите животински видове. Тя е висша форма на осъществяване на взаимоотношенията между хората. Разбира се, усвояването на речта става в процеса на играта и другите форми на общуване в живота на детето.

При постъпването си в училище детето трябва свободно да може да общува с връстниците си, с учителя, с непознати хора. Във всяко едно от тези връзки детето заема определена роля, която е различна за всеки отделен случай, т.е. то по един начин ще общува с връстниците си, по друг с учителя, по трети с непознат и т.н. Тези различни роли предполагат то да владее богат инструментариум от образци за общуване. Освен това детето свободно трябва да може да изразява мислите и чувствата си, така слушателят да може да го разбере; да може да задава