ИГЛОЛИСТНИ РАСТЕНИЯ

Иглолистните растения са добре познати и имат важно значение за природата и народното стопанство. При много видове (бор, смърч, ела) листата са игловидни, откъдето е и името им. При други видове листата са люсповидни или лентовидни (род Подокарпус).

Иглолистните растения са предимно дървета, по-малко видове са храсти (повечето от сем. Кипарисови). Някои видове достигат огромни размери гигантска ела (височина 80 m), мамутово дърво (12 m в диаметър и височина 135 m). Много иглолистни са с твърде дълъг живот мамутово дърво (около 3000 г.), тис (около 4000 г.), черна мура (напр. Байкушевата мура близо до х. Бъндерица" в Пирин е на повече от 1200 г.). Стъблото на иглолистните растения е главно от дървесина, кората е относително тънка, а сърцевината почти не може да се различи при стари дървета. Дървесината е съставена главно (90 95%) от прости дървесни проводящи елементи (трахеиди). При много видове както в кората, така и в дървесината има смолисти канали. При иглолистните, особено от умерените области, в дървесината ясно се различават годишни кръгове. Всеки кръг съответства на прираста за един вегетационен период. Като се изследват годишните кръгове, може точно да се установи възрастта на дървото (дендрохронология) и да се правят предположения за измененията в климата (дендроклиматология).

При много видове главният корен е силно развит, от него излизат множество разклонения. При смърча и др. този корен е недоразвит и е заместен от странични корени; кореновата система е плитка и затова силните ветрове често изкореняват смърчовете.

Иглолистните растения се размножават чрез семена. Семената се образуват върху люспи, които са най-често в шишарки (бор, ела, смърч и др.). При хвойните люспите са месести и се срастват в особено образувание галбула. При други видове дървета шишарките съдържат само тичинки т. нар. мъжки шишарки. Иглолистните не образуват плодове те са голосеменни растения.

Иглолистните са древна група семенни растения. Останки от техни близки предшественици са намерени в пластове от горен девон (преди около 360 млн. г.), а от истински иглолистни най-рано в пластове от горен карбон (преди около 325 млн. г.). Повечето иглолистни растения и техните близки родственици са измрели. Днес са разпространени около 600 вида. В България се срещат 15 вида от 5 рода Бор, Ела, Смърч, Хвойна и Тис, които се отнасят към 3 семейства - Борови, Кипарисови и Тисови. Отглеждат се и чуждестранни видове.

От сем. Борови най-многоброен