Чудомир

Иглата

От старост ли пуста, от грижа ли, от що ли, уж късно си легнаха снощи, а

още първи петли непропели, баба Ната отвори очи и повече не можа да ги

затвори. Въртя се из чергите, обръща се, пъшка, па стана, разрови

жаравата, сложи сухи съчки и приклекна до огнището. След малко, усетила

топлото, и котката пристигна, отърка се около кръста й, попротегна се и

се сви на кълбо в краката й. Стояха тъй двете, унесени в своите мисли,

стояха и мълчаха, котката се напече и замърка отново, а баба Ната не ще

и не ще.

- То се е видяло, че тъй ще си осъмна - си рече старата, - ами я да

взема да закърпя калцуна на дядото, че гледах го вчера, съвсем беше

зяпнал на петата.

Надигна се баба Ната, намери игла и конец, хвърли още малко съчки на

огъня, обеси очилата на носа си и почна да вдява. Наплюнчи конеца, усука

му края, за да се изостри и влезе по-лесно, мъчи се, пухтя - не ще да се

вдене и не ще!

- То, аслъ нито очите му очи, нито очилата му очила. Колкото видя с тях,

толкова и без тях. Откога му викам на стария: заведи ме в града да си

премеря и си купя очила, дето виждат, че голи и боси ще тръгнем, а той:

- Лесна работа, вика. И това ще бъде.

- Лесна, лесна, ама ето, че не е лесна вече. Перде ли пусто се е

спуснало, от слабост ли е, ама само ми се мержелее нещо отпредя, а какво

е, нито го виждам, нито го познавам. Да имаше поне газ, щях да пална

лампата, а то - не стига старотията, а и сиромашия отгоре.

Откъсна малко от върха на конеца старата, наплюнчи го пак, пак го усука

с костеливите си пръсти и го насочи наново към иглата. И уж право мери

към ухото, ама пустите ръце нали и те треперят! Тъкмо да го мушне, гдето

трябва, мръднат, конецът се подкриви и не ще да влезе.

- Опустяла пуста - тросна й се баба Ната. - То игла като игла ли е? Едно

време ги продаваха с уши, хе, като пенджери големи, а сега ги свили,

свили, че сякаш са залепнали.

- Не е крива иглата, не е - обади се зад нея събудилият се вече дядо

Стоил, - а годините, годините! Одъртяла си вече, одъртяла! Не се ли видиш!

- Одъртяла е баба ти! Ти, като си млад, защо не станеш да я вденеш?

- Ще стана, ще стана и завчас ще я направя. Хем без очила ще я вдяна.

- Ще я вденеш зер. То ако с приказки се вдяваше, и Гочо Слепият щеше да

я вдене. Недей мърмори там из чергите само, а ако можеш, стани и я

направи, та да те закърпя.

Дядо Стоил се попочеса, прибра си разхлабените потури, привлече се до

огнището при бабата, взе иглата и конеца, мъчи се, пънкави се и той и не

можа да я вдене.

- Видиш ли? Аз ти казвам, че ухото й е тясно и таквози, а ти...