Начало > Лекции > Обща теория на правото

Йерархия на нормативните актове: основания и съдържание.

Конституцията като основен нормативен юридически акт.

Върховенството на закона и върховенство на правото.

Правото в правовата държава.

. ЙЕРАРХИЯТА НА НОРМАТИВНИТЕ ЮРИДИЧЕСКИ АКТОВЕ:

ОСНОВАНИЯ И СЪДЪРЖАНИЕ.

В правната и политическата литература преобладава

схващането, че законът по своето естество е преди всичко

властна разпоредба . Законът е върховен, предопределящ

дължимото поведение на правните субекти, казват мнозина

автори, не (само) защото той е (обикновено) просто

най-авторитетната или казано по друг начин

най-легитимната разпоредба, действуваща в съответната

национална позитивноправна система, а защото е (и)

властен акт .

Действително, както на всеки друг върховен (в някакво

отношение) волеви акт, върховенството, господството на

закона (позитивното право) е немислимо и невъзможно без

наличие на върховенство, господство на властната воля,

която той изразява. Не може да има върховенство на

позитивното право и особено на формалния закон, без да

съществува (или поне да се признава като такава) една

върховна, централизирана, власт в обществото или казано

другояче - без съществуване на суверен , който да бъде

техен творец, чиято воля да бъде въплътена в тях .

Класическата теза в това отношение още от времето на

Русо е тази, че легитимният (обикновено за мнозинството

членове на обществото) суверен е народът, упражняващ

своята власт посредством (най-вече) държавата

(респективно чрез цялата система на държавните органи).

Нейният суверенитет предполага върховенство,

независимост, неограниченост, неотчуждаемост,

постоянство и т. н. на нейната държавна власт . В този

смисъл законът (и позитивното право) е наред с другото и

израз (символ) на върховенството на народа, изразявано

преди всичко от върховенството на държавата (държавната

власт) и на нейният суверенитет и воля в обществото.

Идеята за върховенството, лидерството на формалния

закон, обаче, според много представители на класическата

континентална правна доктрина предполага и нещо друго:

че сред всички държавни органи именно парламентът, като

най-висш представителен държавен орган и законодател,

притежава най-съществените правомощия на държавата, че

именно той е носител и изразител на народния и държавния