Хачадур Маникян

11.4

4 Декември 2008г.

Идеята за родното във Вазовата поезия

Народният поет-писател Иван Вазов очертава идеята си за родното в своята поезия. Родното е представено в няколко аспекта. От една страна, татковината е физическият образ на родното у Вазовата лирика. Също така, историята и настоящите проблеми на страната представляват родното. Езикът е основата, която е запазила родното през вековете, а майката е личността, която съчетава всички аспекти в едно цяло, придавайки пълнота на представата за домашното огнище. Красивата родина, славното минало, благозвучният език и любвообилната майка са четирите измерения, в които Иван Вазов разглежда родното в поезията си.

Иван Вазов нееднократно се възхищава от красотата на татковината. В стихотворението Разходка до Баняса народният поет се превъзнася по красотата на друга страна. Обаче в описанията на Румъния си проличава, че авторовият замисъл не е да възвеличи красотите на чужбината, а на родното: Но ваший вид ясен не може плени / тогоз, кой е расъл във раят славянски, / тогоз, кой е дишал въздуха балкански. Вазов с любов и носталгия се обръща към родината: Мила Българио! Хубава си ти!. С подробно описание на красотите по българската земя, Иван Вазов се възхищава на физическата хубост на татковината. Авторът използва второ лице единствено число, обръщайки се към родината си лице в лице и покланяйки се на красотата и величието й. Диалогът между родината и поета също присъства и в Отечество любезно, как хубаво си ти!. В това стихотворение, Вазов оприличава татковината на рай, който е неоценен от обитателите му. Поетът завършва с възмущение от чужденци-те, които не оценяват родния рай.

Освен срам от родната география, съществува и срам от родната история, който е неразбираем за Вазов. В лириката си, народният поет защитава и възвеличава миналото на родината. В стихотворението Де е България? Вазов споделя неволите на родината си от настоящето, но припомня миналото величие и се заклева във вярност на държавата си. Въпросът поставен в заглавието е въпросът зададен от хората, които не вярват в България. Тези, които не вярват във величието на миналото на България получават един горд отговор на един достоен българин: Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земля, / там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля. Също така, в стихотворението Русия Вазов изказва надеждата си за свобода и за промяна на статутквото. Той вярва, че Там, там (Русия) молбите ни се чуват, молейки се за най-доброто за родината си. Родната история е повод за гордост, а не за срам в поезията на Иван Вазов.