ИДЕОЛОГИЯ, КУЛТУРА И МИТОЛОГИЯ

Основната мъчнотия при безспорно трудната тема за Орфей възникна от колебанието дали достойният предмет е самият герой, загадка за разгадаване и конкретност, можеща да се реконструира, или той е образна форма, термин на традицията и на една идеология, която заслужава повече внимание като нещо по-общо и свързано не само с Орфей. Предпочетох второто положение и следвайки го, съм принуден да твърдя, че героят е по-скоро мираж, нужен и дори неизбежен образ за балканската и европейската традиция, но все пак предимно термин на нейния език, а не нещо със своя плът, будещо вълнение и обич. Разбира се, безбройните художествени, есеистични, а и научни тълкувания по темата едва ли биха се появили без вярата в реалната историческа плътност на образа на Орфей. Те следват продължаващата и до днес традиция митовете на миналото да се обясняват със създаването на нови митове.

По-нетрадиционно е прогонването на вълнението, даващо плът на героя, и постановката, че той е преди всичко образен инструмент на една идеология. Моята задача в случая е да проникна аналитично в средствата на тази идеология и да уловя принципите на функционирането й. Ако историческите предмети са винаги някакви текстове независимо дали предлагани наготово от миналото, или съставяни от нас, няма по-добра гаранция за успеха на аналитичната интервенция в тях от разчленяването им на средства за изказ и реални съобщения. Така че предмет на това изследване е структурата и функционирането на идеологията, която се открива в сведенията за гръцкия орфизъм, Орфей и тракийската митология. Подхождайки културно-социологически, допускам, че поради устойчивостта на определени културни условия, тази идеология е станала своеобразна константа в традицията на Балканите.

Всяка идеология е консервативна форма на обществено съзнание, задържаща отвореното развитие на културната среда. Но константността не е само обективно качество на идеологията, а и ефект на изследователската гледна точка. Типологическият подход усилва усещането за устойчивост. Обратно колкото по-конкретно протича наблюдението, по-приближено към определена културна среда, толкова повече виждането на идеологията като статична структура и константа отстъпва на аспекта на функционирането или, по друг начин казано, гледната точка на езика отстъпва на аспекта на речта, константата се оказва нарушима и променима. И все пак и реално гледано, едни идеологии са по-константни от други. Колкото по-нужно е да се поддържа трайна общност в пространството и времето, толкова по-константна и с по-изявена митологична форма е идеологията следствие на тези общностни условия и същевременно техен крепител. Степените на константност и митологичност зависят по-пряко от традиционния затворен характер на културата.

Макар и непълно, но покриващите се понятия идеология, култура и митология, с които предстои да работя нататък, се разбират по много и различни начини в съвременната хуманитарна наука. Това налага да изкажа по-открито какъв смисъл влагам в тях.

В съвременните езици култура е не само научно понятие, но и трудно отделима от понятието идея. Многолика й в повечето случаи неосъзнавана, тя именно въвежда гледните точки за цялостното и относително непроменимо схващане на по-обемните предмети, разглеждани от хуманитарната наука. Иначе на културата отдавна се гледа развойно. Историческата наука се заражда в миналия век като история на културата и едва по-късно се обособява като предимно общественополитическа история. Но и до днес гледната точка на културата помага за цялостното свързване на актуалните обществени събития и явления в една епоха с начина на живот и възгледите, които я владеят, т. е. с това, което наричаме идеология. Освен в този широк смисъл понятието култура се употребява и по-тясно, за да означи устойчивите сфери на бита, традиционните форми иа живот, големите идеологии, митологиите и вярванията.

Според едно виждане културата се разпада на две основни области на материална и духовна култура, на сума от материални предмети и на друга от идеи и образи. Нуждата да се мисли цялостно и системно за културата води до осъзнаване на привидността на тази дихотомия. Вещите, оръдията и другите материални паметници на една култура и, от друга страна, нейните традиционни идеи и образи влизат в систематични отношения не само защото обслужват един начин иа живот, а защото са външният материален или идеален израз на система от ценности и норми. Така че културата според нас е система от ценности.

В проявата си на норми ценностите регулират културното поведение и чрез посредничеството иа свръхценностни положения прерастват в обща за определена среда визия за свят, за човек и човешка съдба. Културната принадлежност е винаги дълбинно мотивирана с подобен мироглед. Това, което наричаме в случая идеология, не е един или друг преден фронт от идеи, а подмолната и често несъзнавана система от ценности, имаща и регулативна, и светообразуваща функция, насочваща поведението в конкретен план, но и общо задаваща структурата на културното пространство и на света в цялост. Същевременно вещите, идеите и образите не са само празни знаци и средство за означаване на системата на културата. Своеобразни тежки знаци, те са символи, в които сложно се преплитат означаващото и означеното, оказвайки се в крайна сметка равнище на природност и