Literature o rodlubie

ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА РОДНОТО И РОДИНАТА В ПОЕЗИЯТА НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

Димитър Боримечков

Темата за родината и родното е основна тема в лите-ратурата, възникнала зад пределите на България - в българските общности в чужбина. Защото първата необходимост за развитието на една култура, както и за развитието на отделната личност, е необходи-мостта от самоидентификация.
Родното, родината е основният ценностен пласт на само-идентификация за всеки, който я е напуснал принудително.
Процесът на самоидентификация на личностното и етноса у беса-рабските поети е дълъг и своеобразен. Темата за родината, бащината къща, родителите е актуална за тях през последните четири десети-летия в съществуването на бесарабската лирика. За сравнение ще посочим, че в новата българска литература мотивите за целокупните български земи, за хубавото, любимото отечество се отнасят към друга епоха - звучат най-вече в поезията на късното Възраждане.
Положени в друга историческа и етно-психологическа ситуация, обаче, духовните прозрения на бесарабските поети кръжат в полето на теми и мотиви, които се опитват да извършат самоидентификация в посока към българското, родното. Така може да се обясни преоб-ладаването в бесарабската поезия на мотивите родна къща, родина - в нейните физически граници, двете родини, прародината и връз-ките с нея, родната природа, рода - майката, бащата, корени-те. Публикуваните стихове на бесарабските поети, съдържащи тази проблематика, съставляват голяма част от творчеството на отделните автори. Темата за родината и родното, в различните варианти, се повтаря в творчеството на поети от три-четири поколения - от Петър Бурлак-Вълканов до Таня Танасова-Тодорова.
ОБИЧТА КЪМ РОДИНАТА НА ПРАДЕДИТЕ е постоянна и пред-почитана тема от бесарабските български поети. Тази обич звучи като зов и молба. Тя е дълбоко стаявана болка на цели поколения:
... и прегръщам твоето величие,
плача и целувам твойта пръст!
П. Бурлак-Вълканов
Синовната любов към България естествено се свързва с ЛЮБОВТА КЪМ РОДНИЯ БУДЖАК.
Държавните граници не могат да разделят тази любов тя се е просмукала в кръвта така, както
водата синя в родния Буджак
от жилите на древния Балкан.
П. Бурлак-Вълканов
Родният край, родният дом, спомените от детството рисуват ори-гинални поетични образи, завладяват с топло, искрено споделено нос-талгично чувство /Носталгия се казва първата поетична книга на бе-сарабския български поет Илия Вълков/.
Там някъде в Буджака
Умират къщичките бели,
А редом пролетта бучи.
И залезите стинат цели
Пак в стъклените им очи.
Умират също като хора
В степта пустинна на Буджак.
Н. Стоянов
Тези спомени оживяват като живописно платно в стиховете на поета и художника Димитър Пейчев. Вдъхновеното му слово рисува
бели момичета с китки окичени,