ИДЕЙНОТО ИЗРАСТВАНЕ И МОРАЛНАТА СИЛА НА НАРОДА, ОТРАЗЕНИ В РОМАНА-ЕПОПЕЯ "ПОД ИГОТО"

Обликът на духовния живот в първото десетилетие след Освобождението се определя от драматичния сблъсък между хуманистичните идеали на националноосвободителната борба и зародилите се нови обществени отношения. Тази особеност на епохата обуславя идейно - естетическите търсения на литературните творци, в чиито произведения патриотичният патос се пречупва през разочарованието от действителността. За Вазов - човека този епохален сблъсък е източник на болезнени страдания, но за Вазов - твореца той е предизвикателство към гражданската му съвест и художествена дарба. Когато чистите пориви на възрожденците отстъпват място на нравите на новото време - " епоха на ниски чела и широки джобове " - Вазов вижда своето творческо призвание в изобразяването на близкото минало. Темата за България - в миналото и настоящето - става определяща в творчеството му.

В предговора към "Легенди при Царевец" Вазов разкрива нравствено - философските си възгледи за ролята и значението на историческата памет, която съхранява специфичния облик на всяка нация, и в кризисни моменти е в състояние да възпламени националния дух. Вазов възкресява в страниците на много свои произведения - лирика и проза - моменти от героичното минало на България като пример и образец за новото залиняло поколение. Тази художествена задача определя до голяма степен творческия метод на писателя, който в първите му произведения не носи белезите на критическия реализъм, а има по - скоро романтична насоченост. Критико - реалистичната струя изпълнява контрастната роля да подчертава основната героично - патриотична тема на десетилетието.