Елегия

(Идейно-тематични и жанрово-стилови особености)

1. Първа публикация - в.Свобода, 8 август 1870 г.

2. Творческа история - според някои изследователи стихотворението е написано в края на 1868 г. или началото на 1869 г., когато сред българската емиграция в Румъния след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа надделяват апатията и отчаянието. Отправят се призиви към турското правителство за реформи и се разпространява идеята за дуализма, т.е. за относителната самостоятелност на българския народ в рамките на Османската империя. В Елегия е изразен протест срещу тази примиренческа позиция. Според други изследователи творбата е създадена в края на 1869 г. през първите месеци на Ботевото учителстване в град Измаил. Във всички случаи стихотворението е написано преди пролетта на 1870 г., когато настъпва оживление в средите на революционната емиграция.

3. Основни мотиви:

• робският сън и мълчанието на народа;

• предателството, отцеубийството, разединението;

• робството и свободата; многоликото зло;

• народното страдание, смъртта;

• родното и чуждото;

• пасивността на интелигенцията, илюзиите за освобождение;

• слепотата.

4. Идейни внушения:

А. отрицанието на примирението с робската действителност и покорството пред тираничната власт; истината за лицемерието, демагогията на църквата, чиито лъжовни проповеди целят да съхранят несправедливото социално устройство; ненавистта на лирическия говорител към онези обществени прослойки, които с предателското си поведение укрепват устоите на робството; сатиричното изобличение на виновните за националната драма - продажните църковни служители, духовно ограничените представители на псевдоинтелигенцията, пасивните, реформистки настроени, среди на българската емиграция; омразата към консервативното, ретроградното в живота; многобройните превъплъщения на злото - от безпощадната агресивност и бруталното потискане на свободолюбивия човешки дух до насаждането на заблуди, измамни илюзии;

Б. непоносимото страдание и мълчанието на народа, който не издига глас в защита на своите потъпкани права; гръмовният тътен на оковите като страшен знак на вековното потисничество и дългото търпение на бедния роб; изпълнената със заряда на абсурдното, кошмарното картина на народната трагедия; парадоксалното съчетание на представата за мъчителна агония, неизбежна смърт и за отчаяна съпротива на живота; проблемът за отродяването, отчуждението на онези българи, саркастично назовани наши